Науката за четенето ни дава шанс да преодолеем неграмотността
Преди няколко месеца изложихме резултатите от тазгодишното Национално проучване за четенето. Макар и стряскащи, те отразяват една тенденция, наблюдаема не само в България или дори Европа, а по цялото земно кълбо. Тя се проявява и в най-скорошното американско изследване на четивните умения сред подрастващите. В статия за „The 74 million“ Джон Кинг, 10-и министър на образованието в САЩ, и Жаклин Дейвис – сътрудник и предприемач – коментират причините за образователната криза и ролята на четенето за преодоляването й.
През октомври Националният център за образователна статистика на Съединените щати (National Center for Education Statistics) провежда изследване относно читателските и математическите умения на четвъртокласниците. Преди дистанционното обучение да четат добре на 9-годишна възраст могат едва една трета от американските ученици, като процентът е още по-нисък при децата от маргинализирани общности. Настоящото първо проучване от пандемията насам разкрива задълбочаване на образователната криза – най-големия спад в постиженията, свързани с четене, от 30 години насам.
Кинг и Дейвис подчертават, че човешкият мозък има вродена способност да усвоява и използва езика, но не и да чете. Те допълват, че
само 20% до 30% от децата се научават да четат, без да бъдат обучавани на това,
но останалите 70% до 80% се нуждаят от структурирано обучение, за да придобият важната за развитието им способност за ограмотяване. Как би изглеждало такова едно обучение?
Четене за разчитане
Най-добрият начин за ускоряване на ученето сред американските деца е науката за четенето, чиито правила са очертани от Националния съвет по четене (National Reading Panel) още през 2000 г. Тя почива върху подход с доказана ефективност, в чиято основа е звуко-буквеният анализ и синтез.
Синът на Дейвис (с форма на дислексия) е пример от първа ръка за успеха на подхода. Детето сменя две училища с метод за обучение в четене, опроверган от науката. Увереността му пада, безпокойството му се повишава и той намразва четенето до степен да плаче всеки път, когато го карат да се упражнява. В третото училище, което посещава, науката за четенето е силно застъпена. Момчето пристига във втори клас с почти две години закъснение. Новите му учители са категорични, че празнината в уменията му трябва да бъде запълнена, и поемат пълна отговорност за неговия успех.
С усилен труд в класната стая и три индивидуални сесии седмично със специалист по четене, момчето завършва годината благополучно. Предизвикателствата пред него не са необичайни, но оказаната му подкрепа е рядко срещана. Прогресът му е възможен за всяко дете, ако учителите разчитат на решения, одобрени от науката като работещи.
Четене за разбиране
Науката за четенето подчертава и, че децата се нуждаят от основни познания, надхвърлящи собствения им опит, за да разберат текста. Това е от решаващо значение за намаляване на разликата в ученето, твърде често паралелна на разликата във възможностите между учениците с ниски доходи и техните по-заможни връстници. Например: По-привилегированото дете разбира пасаж за инуитите, защото семейството му е ходило на круиз в Аляска, докато детето, лишено от това пътешествие, е смутено не само от „инуитите“, но и от „карибу“ и „китове белуга“ в текста. Кинг и Дейвис посочват, че учебната програма, обогатяваща знанията по предмети като социални и природни науки и изкуство, е важно условие за качествено четене.
Ключът е да се дадат на учениците огледала, които отразяват самите тях, и прозорци към светове отвъд техните собствени.
Един ден Жаклин Дейвис открива, че нейна ученичка в гимназията е силно затруднена да разбере стихотворението „Бране на къпини“ от Шеймъс Хийни. Оказва се, че момичето никога не е опитвало къпина, още по-малко да откъсне такава само. Но малкият син на Дейвис разбира напълно поемата – бере къпини всяко лято в къщата на баба си. С тези основни познания стихотворението има смисъл за него. Решението не е да се отстрани стихотворението на Хийни от учебната програма, а да се запознаят децата с ново преживяване – и нов набор от думи – чрез внимателно четене на текста и обяснения, вдъхващи му живот.
Четене за учене
Най-ранните години от образованието на детето са критични за придобиването на функционална грамотност.
От предучилищната до трети клас учениците се учат да четат, а от трети нататък те четат, за да учат.
Независимо дали става въпрос за физични експерименти, текстови задачи или сценарии за драматизация, учениците не могат да учат, ако не могат да четат. Децата, изпитващи затруднения при четене, са четири пъти по-застрашени от напускане на гимназията. Подобен дефицит в уменията ги преследва до края на академичния им живот, а и след това.
Какво може да се направи
Невролозите са установили, че средно 95% от децата са когнитивно способни да четат на ниво клас при наличието на ефективна учебна програма. Важно е всеки ученик в риск от отпадане да може да премине през интензивно обучение, но това трябва да бъдат изолирани случай. Въпреки че са силно въздействащи, редовните индивидуални срещи с квалифицирани преподаватели изискват много ресурси.
Ако учениците поначало получават ефективно обучение, необходимостта от уроци намалява, а това позволява на училищата да насочват ограничени ресурси към онези, които имат най-голяма нужда от тях.
Кинг и Дейвис изтъкват, че за да се случи промяната, четене трябва да бъде преподавано съобразно правилата на науката за четенето. За тази цел държавата трябва да:
- прилага учебни програми, съобразени с науката за четенето, които включват както механиката (фонематични умения за декодиране), така и градивните елементи на разбирането (лексика и солидна обща култура);
- сертифицира само университети, които следват този подход, и удостоверява само начални преподаватели, овладели тези умения;
- гарантира, че всички настоящи начални учители знаят как да преподават четене, основано на науката.
Въпреки че предлагат промени на ниво правителство, Джон Кинг и Жаклин Дейвис поставят и сериозен акцент върху възможностите на всеки учител да променя средата, в която неговите възпитаници се учат да четат. Учителите могат да инвестират в собствената си квалификация, да участват във вземането на колективни решения на ниво учебно заведение, да обменят опит и ресурси с колегите си както на делнична база, така и на национални форуми, да споделят отличните резултати и добрите практики, стоящи зад тях. Чрез срещането на децата с качествени книги и възпитаването в любов към четенето, учителите подпомагат и изграждането на фонови знания за света, съществени за по-доброто ориентиране из него.
Изброените неща са заложени и в програмата на читателските клубове от мрежата „Бисерче вълшебно“. Регистрирайте своя клуб още днес и станете част от решението, не от проблема.
Превод и адаптация: Гергана Димитрова
Снимка на корицата: Freepik