Национално проучване за четенето: Портрет на (не)четяща България

В Международния ден на грамотността (08.09.) Асоциация „Българска книга“ представи обезпокоителните данни от националното представително проучване „Българинът и четенето“, проведено от „Алфа Рисърч“. Проучването е част от дългогодишната стратегия на АБК за наблюдение на читателските практики и книжния сектор у нас и се реализира в период от 4-6 години. Изложените по-долу резултати отразяват информация, събрана на терен в периода 24. ноември – 5. декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Респондентите се различават по типове населени места, пол, възраст и образователен ценз. Ето какви са основните точки, които изследването маркира:

Дали четем?

60% от българите (спрямо 56% през 2019 г.) категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни, занимания. Притеснителните 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете, а 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Окачествяването на четенето като ценно е правопропорционално на социално-икономическия статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи). В допълнение, по-широкият спектър от икономически възможности и разнообразието на културния живот в големите градове също развиват нагласите към четенето. Дългосрочната тенденция обаче е към намаляване броя на активно четящите.

Как четем?

Четенето на книги успява да запази мястото си в топ 5 дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Преди да се зарадваме обаче, нека имаме предвид, че

от 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% – до 40 г.

В същото време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии или имат различни занимания в интернет. Всички тези индикатори показват много сериозно и прогресивно изместване на класическото четене от активности в дигиталното пространство.

Числата говорят, че колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги. Предпочитан остава хартиеният носител (52%) – и с право, тъй като неговите предимства са многократно доказвани. В същото време електронното четене нараства сумарно от 36.7% преди на 46.8% към днешна дата (на компютър (20%), смартфон (9%), електронен четец (6%). Едва 1% от хората в представителната извадка се ангажират със слушане на аудиокниги. Голяма част от четенето от мобилно устройство не е четене на дигитални книги, а на интернет базиран текст. Всеки втори споделя, че чете новинарски портали, статии, или просто постове и имейли.

Какво четем?

Проучването на „Алфа Рисърч“ дава да се разбере, че читателите днес предпочитат художествените книги. Вземайки предвид изследванията, цитирани от Мелиса Стюарт, автор на над 200 детски научни заглавия, сме склонни да твърдим, че нехудожествените книги имат имиджов проблем, който засяга далеч не само най-младите читатели и далеч не само жителите на нашата страна.

Положителна тенденция е повишеният интерес към съвременните български автори – от 8% през 2014 г. на 16% в наши дни.

Детско-юношеска литература, включително фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните. Любопитни са начините за подбор на текущо четиво. Трите основни фактора за избор на книга остават: препоръките на приятел (41%), популярността на автора (26%) и промоцията на книгата (19%), но значението и на трите нараства спрямо 2014 г., като резултат от активизирането на различни промоционални събития през последните години. Данните онагледяват предположението, че българинът не купува повече книги от преди, но е станал по-предпазлив и преценяващ към онези, с които се обгражда, и е започнал да обръща повишено внимание на отзивите за автора, получените награди и прочее.

Кога четем?

В синхрон с общата тенденция за намаляване на четенето от хартиен носител пълзи нагоре и делът на хората, които притежават от 0 до 10 книги. Допускането, че тези 20% от пълнолетните българи компенсират с четене от електронен носител, е неоправдано – данните сочат, че 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Значителният брой книги обаче не е гаранция за тяхното прочитане:

цели 18% от хората които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една през последната година.

Причините за това разминаване могат да бъдат много – книжно наследство от по-старите поколения, което новите не припознават като ценно, презапасяване със заглавия покрай масовите промоции на книги. Факт е обаче, че богатата библиотека невинаги е гарант за добра книжна култура, а и скептицизмът относно обществените библиотеки е също налице. Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните домове на книгата (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и занижените материални възможности за закупуване на книги от техните жители. В глобален план обществените библиотеки се оказват по-скоро неглижирани – резултат, който кампании като „Национална библиотечна седмица“ усилено се опитват да променят.

Четенето и децата

Добрата новина: над 80% от родителите на деца до 7-годишна възраст декларират, че им четат (39% – „редовно“, а 44% – „от време на време“). 17 на сто обаче заявяват, че не им четат, а предпочитат да гледат филми. Проучването показва, че предимно майките са тези, които запознават децата си с книгите, макар и десетки изследвания да показват колко важно е включването на бащата в подобни дейности.

С нарастване на възрастта на децата техните собствени читателски практики успешно възпроизвеждат моделите, заложени в семейната среда.

Според 38% от родителите на деца между 7 и 16 г., детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% – между 6 и 10. Според едва 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година. Имайки предвид, че в броя прочетени книги са включени и тези от списъка със задължителна учебна литература, цифрите всяват още по-голяма тревога.

Подробни данни за резултатите от проучването можете да откриете на този адрес: https://www.abk.bg/news/view/371