Скривалище на сенки

Един от най-известните романи-мистерии в детско-юношеската литература – т.нар „Тетралогия на сенките“ на Мария Грипе, получи своя завършек на български език. В продължение на четири години издателство „Емас“ и преводачката Ева Кънева ни поднасяха всяка следваща книга от тази сложна, изпълнена с много загадки, сюжетни обрати и психологически портрети поредица.

„Тетралогията на сенките“ доказва по блестящ и убедителен начин водещото място на писателката в европейската литература, задълбочения й поглед към проблемите на порастването и търсенето на собствената идентичност. Книгите на Мария Грипе предизвикват младите читатели с многопластовите философски сюжети, като в същото време те припознават сходни преживявания, тревоги и страхове у героите.

В „Скривалище на сенки“ най-сетне имаме възможност да надникнем във вътрешния свят на една от най-интересните героини в поредицата – Каролин. Тя влиза в живота на четиринайсетгодишната Берта като прислужница в дома на семейството й и не само разчупва спокойното им ежедневие, но донася и своята тайна, която я свързва още по-силно с новата й приятелка.

За да се опознаят по-добре извън семейния кръг, двете момичета постъпват на работа в имението „Розов дар“. Тайнствените драматични истории ги намират и тук, а загадките стават все по-повече. Докато Берта се измъчва от лъжата на Каролин, преоблечена като момче, и вредата, която тя може да нанесе върху новите им приятели Арилд и Росилда, Каролин продължава да се забавлява с играта на множество идентичности. В края на третата книга различията между тях се изострят и пътищата им се разделят.

Непредсказуема, капризна, егоистична, но също така интригуваща, талантлива и смела, Каролин най-сетне намира попрището, което подхожда на вътрешните й потребности и където може най-ярко да изяви таланта си – театърът. Успоредно с работата върху актьорската й игра, ухажването от страна на младия Давид и новите приятелства, девойката размишлява върху драматичните събития в замъка „Розов дар“ и трудната връзка с майка й.

Разказът върви ту от първо лице, ту под формата на писма между Каролин и скритата й „половина“ Сага. Моменти от живота й се визуализират като сцени от филм. Като далечен фон на творческите и личните й търсения се явява Първата световна война – за съжаление, съвсем повърхностно загатната, без реално отражение в развитието на действието.

Ще успее ли Каролин да помири двете половини на своята душа? Защо приятелката й Ингеборг не иска Берта да научи за тяхното познанство? Ще намерят ли Каролин и майка й отново път една към друга?

Мария Грипе насища действието с мистериозни съвпадения, предчувствия, сънища на границата между реалността и фантазията. Тя експериментира с различни повествователни похвати, разширява обхвата на романа с препратки към киното и литературата. Признавам, че на места пространните разсъждения върху театъра и киното леко ме отегчиха, макар връзката между актьорската игра и темата за сянката, която преминава през цялата поредица, заслужава внимание.

Най-силната линия в сюжета е самонаблюдението и себепознанието на Каролин. Много от нейните странности намират тук обяснение, без образът й да губи от своята привлекателност. Майсторски са предадени колебанията, широкия диапазон на крайни състояния и емоции на юношеството, съчетанието на егоизма на младостта с желанието да правиш добро.

Въпреки че за мен най-силни и спиращи дъха си остават първата и втората книга, „Скривалище на сенки“ стои добре като своеобразен и оригинален финал в цялостната драматургия на тетралогията. Сюжетните линии от предишните книги намират логична развръзка. Когато тайните една по една биват разкрити,  остава най-голямата мистерия – тази на човешката душа и нейния копнеж по красивото, желанието й да надмогне себе си, да се извиси над делничното и обикновеното. В този порив тя има един неизменен спътник – сянката, символ на онази скрита част от нашата същност, която крие демони, но и творческо, съзидателно начало.

Прочетете ревютата на Милена Златарова за първата, втората и третата част от „Тетралогията на сенките“, както и ревютата на Вал Стоева за другите романи на Мария Грипе „Агнес Сесилия“ и „Хюго и Юсефин“.

 

Вземете книгите от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.