Историята на едно силно и същевременно противоречиво приятелство, изтъкано от загадъчни тайни, ме привлече към тетралогията на Мария Грипе още от първата книга. За моя радост, след малко по-дълга пауза издателство „Емас“ поднесе на младите читатели третия роман от поредицата – „Деца на сенки“, отново в чудесния превод на Ева Кънева.
Във втората книга “….и белите сенки в гората” станахме свидетели на отделянето на Берта от семейството й и нейния стремеж да се изгради като самостоятелна личност. Тя и приятелката й Каролин решиха да приемат примамливото предложение за работа и да заминат за имението „Розов дар“, където трябваше да правят компания на близнаците Арилд и Росилда. Загадките, обаче, ги последваха и на новото място. Имението се оказа обгърнато в трагични семейни истории, подсилени от тайнствено невидимо присъствие.
„Деца на сенки“ задоволява любопитството на читателя, майсторски провокирано в предишните книги. Много от въпросите получават отговор, а четенето е все така увлекателно. В същото време имах чувството, че писателката не е успяла да намери най-добрия начин да доведе до логичен завършек сюжетните линии. На моменти спокойният разказвателен тон на Берта се явяваше като странен контрапункт на драматичните събития и ненужно задържаше динамиката на действието. Липсваха ми пълнокръвните образи на членовете на семейството й, техните отношения, изпълнени с привързаност и грижа, но на моменти и с прикрито напрежение.
След разрив с приятелката й Каролин, която продължава да играе ролята на момче, без да я е грижа за последиците, Берта изпитва нужда да се отдели от нея и се завръща в родния си дом. Там завързва ново приятелство с набожната Ингеборг, която обаче малко след това напуска града и не се появява до края на книгата. Мария Грипе сякаш не успява подхване наново нишките, изкусно завързани в първата книга, и този епизод остава фрагментиран и незначителен.
Романтичните увлечения, които Каролин непредпазливо е събудила у Арилд и братовчедка му Леони, вече дават горчиви плодове. В същото време напористата роднина София се опитва чрез прозрачни интриги да сложи ръка на имението. Въпреки желанието си да предотврати мрачната развръзка, Берта остава страничен наблюдател при гостуванията си в „Розов дар“. Очаквано в края на книгата маските падат, а загадките най-сетне получават своето обяснение. Тук авторката отново е на висота и избягва лесните решения. Точно както в живота, нищо не е лесно, просто и еднозначно.
Осветляването на житейските ситуации от различни гледни точки, сблъсъкът между нашите представи и реалността неминуемо пораждат сенки. Доброто и злото не винаги могат да бъдат разпознати като постоянни статични величини. Светът е динамичен и се променя непрекъснато, а това прави труден и нашия избор да останем верни на приятелите и съвестта си. В това проличава и майсторството на Мария Грипе – макар и под формата на увлекателна приказка, тя подсказва на младите читатели без капка снизходителност предизвикателствата, които ги очакват в живота. А пътят към зрелостта минава през осъзнаването и приемането на онази наша страна, която предпочитаме да не забелязваме – собствената ни сянка.
Прочетете още за първата и втората част на поредицата, както и ревютата на Вал Стоева за другите романи на Мария Грипе “Агнес Сесилия” и “Книга за Хюго и Юсефин”.
Автор: Милена Златарова
