Професия РАЗКАЗВАЧ пред микрофона

Нека започна с един такъв въпрос: Различава ли се според Вас слушането на приказки от слушането на друг тип текстове?

Слушането на приказки е една своеобразна феерия от емоции. Според мен то създава различна атмосфера от слушането на друг тип текстове, вероятно заради наличието на повече епитети, а и на онези магични думи, които озаряват четящия и слушателя в тяхната симбиоза.

Има ли текстово съдържание, което не може да бъде предадено в аудио формат?

Важно е да си отговорим каква е целта на нашето аудио съобщение – дали искаме да развълнуваме, да пресъздадем, да информираме, или друго. Ако например планираме да предадем някакъв нормативен акт, нужно е да имаме предвид, че човек трудно би изслушал всеки член и всяка алинея и би запомнил, осъзнал, разбрал това, което слуша, ако не проследява самия текст. Не бихме могли да изложим всички факти само чрез думи, понякога са ни нужни диаграми и снимки, статистики и инфографики.

Тук на помощ идва възможността да насочим слушателя към определено действие, чрез което той да получи допълнителна информация под формата на текст, например да свали допълнителен файл в .pdf формат. Това би подпомогнало слушането и би позволило на слушателя/читателя да разбере правилно съобщението.

А как предаваме илюстрациите?

Аудио историите са преплитане на разказвач, автор и слушател в едно цяло, рисуване на мисловни картини чрез ситуации, характери, герои. Въздействащите гласове зад историята, интонацията, интерактивно прочетеният текст, както и специалното музикално оформление, спомагат да се изгради представата как историята би могла да бъде илюстрирана.

За мен всяка прочетена книга е “илюстрация”, защото във всеки един ред се крият чувства, които е нужно първо да видиш, щом затвориш очи, а след това да помогнеш на слушателите да ги усетят също и да започнат да ги разпознават в ежедневието.

Имате ли гласове, които сте „запазили“ специално за четенето на някоя конкретна приказка, или използвате обща звукова схема за езиците на лукавите, невинните, веселите и т.н. герои?

“Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята?” изричам винаги с един такъв „запазен“ глас, но цялостно се оставям да ме води вътрешният ми усет кой глас ще подхожда на даден герой.

Според информация, публикувана на сайта We Are Teachers, аудиокнигите могат да намалят стреса от разчитането на думите и да помогнат на децата с обучителни трудности да усвоят информацията от четивото си по-лесно. Не е ли възможно обаче и обратното – дете, на което е по-лесно да бъде пасивен слушател, да се отвърне от хартиените книги с всички последствия от това?

Отвръщането от хартиените книги би могло да се случи, ако детето не е запознато с тях, не ги е виждало, не е усещало в ръцете си съвсем нов роман и вдишвало особения мирис на мастилото (още си спомням как миришеха книгите за Хари Потър, които мама някога ми подари). Но това далеч не е единствената причина. Възможно е и самото дете да предпочита аудио историите в даден период. Съгласете се, че има деца, които трудно посягат към хартиена книга. Но пък защо да сме разочаровани, ако същите тези искат да слушат аудиокнига и да се вълнуват с героите?

Децата ни имат свои нужди, а ние трябва да насърчаваме интереса им към света около тях.

Пасивният слушател всъщност никога не е пасивен. Удържането в паметта на всички имена, герои, места, характерни черти, на последователността на събитията в дадена история, изисква да си много фокусиран и да слушаш с внимание. Слушането предизвиква по-емоционален отговор, а мозъкът ни полага повече усилия да “облече” думите, за да ги визуализира. Слушането също така ни помага да се ангажираме, да изпитваме емоции – а ние сме същества, които обичат да са социални!

Способстват ли аудиокнигите за повишаване на грамотността, или могат да окажат и обратния ефект (например недобър правопис вследствие на ограничен зрителен контакт с писмен текст)?

Изследвания в тази област продължават да се провеждат, но резултатите до момента сочат, че има много ползи от слушането на аудиокниги и една от тях е именно повишената грамотност.

Развиването на умения за слушане с разбиране, обогатяването на лексиката, по-лесното усвояване на езика, фонематичното осъзнаване, са част от предимствата на аудиокнигите.

Ако искате детето да научи нов език, слушането на аудиокниги ще спомогне за по-правилното и ясно произношение, ще покаже на малкия ученик и кои са добрите модели на говор, които при самостоятелно четене биха били трудно доловими.

При слушане с проследяване на текст тогава, когато книгата отговаря на читателските възможности на детето, имаме много по-добри резултати в посока повишаване на грамотността, а дори и самото слушане без контакт с текста увеличава речниковия запас.

Да не забравяме и ползите за децата с дислексия!

Как би звучала една аудиоприказка, прочетена от дете? Какви биха били разликите между нея и приказката, прочетена от възрастен?

Приказката, прочетена от дете, ще звучи като магия. Ще се вълнува между редовете, ще прави паузи на неочаквани за нас места, ще се смее искрено, когато изпитва нужда и ще плаче, ако усети, че това е потребното. Ще задава въпроси, ще танцува и пее. Ще преживее истински всеки миг от цветната феерия от думи. Нямам търпение моята дъщеря да ми прочете приказка! Бих искала много да я чуя! Развълнувах се!

Помага ли четенето през слушане за слушането при четене? Може ли редовното “излагане” на аудиоприказки да промени взаимодействието между детето и четящите му родители?

Винаги съм била „за“ възпитаването на децата в любов към книгата. Всяка спечелена секунда с прочетена или изслушана на запис история е секунда по-малко време пред екраните и намалява облъчването, от което искаме да предпазим децата си. Тази секунда спечелено внимание ще ни се отплати бавно, но сигурно.

Децата искат да им се чете, очакват някой да бъде търпелив с тях и да им представи по завладяващ начин всяка буква.

Затова моят най-кратък съвет е – не спирайте да “играете” с гласа си и да се вълнувате, докато четете на децата си. Така те усещат всяка дума специална, различна, само тяхна!

В гласовете ни се крие цял свят, в който най-малките откриватели са винаги готови да се потопят.