Българската народна митология, разказана от Лозинка Йорданова – пътеводител в света на българските корени

Традициите и обичаите са нещо свято за всеки народ. Те са в основата на неговото настояще и му помагат да изгради бъдещето си. Правят празничните дни незабравими и уютни, умеят да събират семейства, свързват приятели.

Традициите за всяко поколение са с различно значение. Всеки човек ги изживява чрез собственото си светоусещане. И докато моите баба и дядо през живота си не са излизали извън пределите на България, учениците в класа ми пътуват по света няколко пъти в годината. Празнуват Коледа в Германия, Великден в Турция и Нова година във Франция. И много харесват Хелоуин. Чакат го с нетърпение, искат да украсяват класната стая, коментират какви костюми биха избрали.

Аз всяка година се чудя какво точно трябва да се прави в този ден? Празник ли е или не? С традицията ли трябва да се съобразя или да уважа желанието на децата да празнуват? Нали празнуваме Баба Марта, Коледа, Първа пролет – какво му е по-различното на Хелоуин? Истината е, че децата не разбират с какво ще обидят традициите, ако се маскират и изядат малко повече бонбони.

Защо хлапетата чакат с трепет именно този празник?

Защото стават други. Идва магическата сутрин и те вече притежават суперсили, могат да бъркат вълшебни отвари, да са зомбита или скелети, върколаци или духове. В този ден попадат в Земята на приказките и страшните истории. Цял ден могат да ядат лакомства и да правят бели. Те са деца и все още са способни да бъдат всичко, което пожелаят.

После идва очарованието от самите образи. Вещиците са страшни и грозни, ядат малки деца и могат да превръщат всеки натрапник в крастава жаба. Духовете минават през стени и плашат всички. Скелетите са съживени мъртъвци? Ами зомбитата, принцесите, русалките, феите? Спайдърмен, Батман, Спондж Боб? Списъкът с харесвани от децата образи може да продължи още дълго. Хлапетата истински ги харесват и нямат нищо против, поне за ден, да се превъплътят в образите на тези обичани герои от тяхното време. Да не забравяме, че в този ден децата владеят и страшното. Днес всичко плашещо, отвратително и ужасно не стига до тях. Те са всемогъщи и избират вещицата да иска бонбони, а не да превръща някой в крастава жаба.

Не мисля, че е възможно тук и сега нещо от българските традиции да се изправи срещу това. Не защото в българския фолклор и традиции няма достойни образи, напротив. Някак не разказваме на децата достатъчно за българската народна митология, а залагаме предимно на реалните образи и заклеймяваме всичко чуждо (докато подаваме дистанционното или таблета, за да се впечатляват децата ни от любимите си герои).

„Българска народна митология, разказана за деца“ (изд. „ЕМАС“) от Лозинка Йорданова е великолепен пътеводител в света на българските корени, на българските вярвания. Отлична книга, която съдържа в себе си безброй идеи за работа, една от които съдържа посланието, че

не е необходимо да сблъскваме постоянно минало и настояще. Нека се опитаме да покажем да децата нашето минало по начин, по който да стане тяхна бъдеща традиция.

Българският фолклор е изграден от множество интересни и завладяващи образи. Авторката започва разказа си с най-важното за тогавашните българи – земята. Описана е с такава любов и вдъхновение, че ви стига само да четете, за да усетите аромата на билки, да почувствате слънцето и вятъра да погали лицата ви. Представете си, че разказвате на децата си легендите за планинските езера, когато сте в Рила или Пирин. Говорите им за Слънцето и Луната, докато наблюдавате залеза и посрещате звездите. Попивате заедно вълшебната сила на реките, докато сте в Искърското дефиле.

Лозинка Йорданова разкрива пред читателите скритите сили на растенията: босилекът има силата да събира влюбените, перуниката и животните прогонва злите сили, дървото е пътят към Долната земя. В животинския свят кукувицата е орисница, петелът може да доведе слънцето, соколът пък помага на юнаците.

Хората също са част от природата, а най-специалните умеят да общуват с нея. Известна е специалната връзка между юнаците и горите, описана в преданията и легендите. Гората се явява втори дом и закрилник на всички български герои, най-юначният от които е Крали Марко.

Горите са дом и на един от най-вълнуващите митични същества – самодивите. Млади и красиви, умни и горделиви, добри и отмъстителни. Те владеят природата, умеят да лекуват хората, да проклинат и омагьосват. Биват и добри, и лоши.

Тайнствените пещери са дом на Змейовете, те много искат да живеят редом с хората, но повечето пъти усилията им се провалят. След тях се нареждат страшните триглави лами и лошите хали.

В нашата митология също има страшни и ужасяващи създания. Караконджулите, които живеят в запустели воденици и изчезват с настъпването на деня. Чумата, по-малката и сестра Холерата и Трите шарки. Не липсват дори вампири и върколаци. Но имаме и таласъми, които всъщност са добри. Те се грижат за къщата, за имането, за здравето. Има и орисници – добри и лоши. И богове, магии, вълшебни предмети.

От българската народна митология до детските умове и сърца има просто една крачка, щипка вдъхновение и нови сказания. Пределът тук е само въображението на разказвача и желанието му децата да почувстват духа на миналото.

„Българска народна митология, разказана за деца“ (изд. „ЕМАС“) е истински стойностна книга. Освен че показва фолклора ни по достъпен и завладяващ начин, тя може да е отправна точка за детски проучвания и училищни проекти като:

• Какво е общото и различното между вещиците и самодивите?
• Крали Марко супергерой ли е?
• Намери в българските народни приказки три вълшебни предмета и опиши техните специални способности
• Какви са приликите и разликите между демоните и Болестите?
• Какви сили притежават животните в българските легенди?
• Проучи в коя друга митология има дърво, което свързва Горната и Долната земя.

Живеем във великолепна страна, вдишваме легенди и история. Всяка ученическа екскурзия може да се превърне в запомнящо се и трепетно преживяване. Нужно е съвсем малко. Погледнете отвъд, осмелете са да свържете нашите митове с чуждите. Никому не е нужно да има противопоставяне. Любопитството провокира задаването на въпроси, те водят до отговори. Заинтригувайте децата, струва си.

Любовта към миналото не може да бъде изискване, връзката с корените се гради бавно и търпеливо, с постоянство, въображение и щипка магия.

Ето още детски книги, които вплитат в сюжета българския фолклор и традиции:

• Бъди ми приятел
• Каква магия крие се в снега 
• Къде си, Слънце
• Кръстьо частен детектив. В Долната земя
• трилогия „Страната на сънищата“

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.