Зайчето Чарли – нов приятел на българските деца
Германската художничка Ротраут Сузане Бернер е утвърдено име в европейската детска илюстрация. Тя е носител на Награда „Ханс Кристиан Андерсен“ 2016 в категорията „Илюстратор“ и е номинирана многократно за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“. На българските читатели е позната чрез илюстрациите си към „Дяволът на числата“ на Ханс Магнус Енцесбергер (изд. „Сиела“), но най-популярната й поредица за малкото зайче Чарли (на немски – Karlchen) бе непозната за българчетата досега.
Издателство „Прозорче“ (импринт на изд. „Прозорец“) поправят този сериозен пропуск, като предлагат на вниманието ни четири книжки за малкия дългоух Чарли. В симпатичен джобен формат и красиво оформление, те са подходящи за мъници от 2 до 5 години и имат реални шансове да се превърнат в новата любима книжна поредица на малчуганите. Всички книжки се отличават с нежни моливни илюстрации и простички истории, които помагат на децата да се справят с предизвикателствата на ежедневието или да се позабавляват от сърце на детските лудории на героя.
„Добро утро, Чарли!“ разказва как мама Зайка буди малкия си син. Подръпва одеялото, но се появява Пингвинче. После изскача Кученце, а след него излиза и Мечо. Чарли обаче го няма.
„Чарли, къде си? – пита мама и този път дръпва цялото одеяло.“
В „Лека нощ, Чарли!“ се срещаме със заешкото семейство, което трябва да се справи с отказа на мъничето да си легне. Татко подканя своя син да спи, но Чарли никак не е съгласен. За да се справи с детския каприз, татко вади своята свирка и извиква:
„- Внимание, внимание! Пътници на първи перон! Пантофеният експрес потегля всеки момент! Моля всички да се качат и да затворят очи!“
Следват различните спирки по пътя на влака – Ам-амово, Мокрово и Леглово. На последната Чарли се озовава в своето легълце, щастлив и готов да заспи.
Другите две книжки – „Къде е Чарли?“ и „Чарли отива на пазар“ – представят хумористични ситуации, в които всеки може да изпадне или да бъде поставен.
В „Къде е Чарли?“ зайчето гостува на баба Никел на село. Докато се чуди на какво да играе, Чарли е изпратен да събира морковчета за сладкиш. След като дълго не се появява, баба започва да го търси. Зад дървото ли е? Зад прострения на слънце чаршаф? В бараката? Само следите от морковени дръжки издават къде се крие малкият шегаджия.
„Чарли отива на пазар“ разказва как малкото зайче и татко му отиват да пазаруват в събота. Майката непрекъснато пита дали са забравили нещо, но двамата невъзмутимо отричат. Каски. Списък с покупки. Пазарска торба. Финалът на книжката е колкото забавен, толкова и поучителен: никога не тръгвай на пазар без портфейл, ако нямаш майка, която да ти го донесе в магазина!
Докато четете книжките, в изчистените рисунки детето ще открие познати от своя бит и ежедневие предмети и ситуации и лесно ще се асоциира с малкия Чарли. Кратките текстчета ще задържат вниманието на мъниците, а при по-големите деца може да предложите детето да познае какво ще се случи след това. Повтарящите се сцени внасят успокоение и предлагат модел на рутина, която вероятно лесно можете да пренесете в реалността, ако срещате трудност с лягането, например.
С Даниел прочетохме книжките като част от проект „Експериментът“. Мисля, че той се влюби в Чарли още от корицата (поздравления за отличното библиотечно оформление!). Първата история толкова му хареса, че ме накара да прочетем и останалите една след друга. Тъй като е по-голям, пробвах да видя какво ще разбере от илюстрациите – търсихме морковени дръжки, смяхме се на кокошката и пилето й – неизменни спътници на зайчето.
Като възрастен, за мен бяха интересни посланията, които художничката предава през своите картини. Ако се вгледате, ще откриете цял непознат за нашите ширини свят, скрит зад привидно баналните ежедневни случки. Не пропускайте да забележите подредбата на една немска детска стая: рафтчето с много книжки, малкото дървени играчки, скринчето с дрешки, каските на главите на велосипедистите…
Силно впечатлена от думите на Антон Стайков в „Българският буквар. 200 години в първи клас“, че идеологическите послания са пренасяни през букварите, се надявам повече деца да разглеждат книгите на Бернер – в тях липсва консуматорското и кичозно виждане, което властва по нашите ширини и ненатрапчиво се загнездва идеята, че простичките предмети са най-подходящи за малчуганите, защото детето има нужда от любов и контакт с родителите, не от изобилие от заместители на родителското внимание.
Преводът от немски език е на Анета Пантелеева, а ако ви е интересно как се появява Чарли, ето видео: