За лечебната сила на гушкането

В картинната книга „Машина за гушкане“ от Скот Кембъл (изд. Рибка), машината от заглавието е малко любвеобилно момченце, което ентусиазирано пръска прегръдки и симпатия навсякъде около себе си. Себеотрицателният прегръщач започва неуморния си ежедневен труд със семейството: с готвещата мама, четящия вестник татко и заетата с телефона си по-голяма сестра. След това обаче той преминава в гушкаща атака спрямо всеки срещнат минувач – пощальон, полицай или градинар и други всевъзможни одушевени и неодушевени създания.

„Машината“ за гушкане не познава дискриминацията – радост и внимание получават малките, големите, меките и твърдите, бодливите, квадратните. А щедро раздадените гушкания карат „големите да се чувстват малки“, а малките – големи. Когато в края на деня машината за гушкане е омаломощена от толкова много раздадена любов, за щастие се намира кой да я презареди отново.

На пръв поглед между бонбонено розовите корици на „Машина за гушкане“ не се случва нищо особено и за критичното родителско око историята може да се привиди като еднообразна и без градация и „поука“. Любителите на качествените картинни книги обаче ще установят, че това съвсем не е така. Илюстрациите на Скот Кембъл са очарователни в наивно-детски стил и изобилстват с детайли, които ще увеселят възрастните и ще поддържат интереса на малчуганите. Освен прекрасното топло чувство, което остава от цялото безразборно и алтруистично гушкане, с децата можете да си поиграете допълнително на „открий пощальона“, „преброй всички животни“ и подобни закачки за цялото семейство.

Така например хрумката на автора със списъка за гушкане, с който започва и завършва книжката, ми се стори особено находчива и доказваща отличното му чувство за хумор. Отначало въпросният списък /в картинна форма, разбира се/ изглежда обезкуражително дълъг, простирайки се на цели две страници и преливащ от животни, хора и неща. На последната страница обаче виждаме, че никой не е останал отминат без прегръдка и просто ни засърбяват ръцете да почнем да съставяме и отмятаме по собствения си личен списък.

Прекрасна като оформление и безукорна като изпълнение (както сме свикнали да очакваме от издателство Рибка), „Машина за гушкане“ би била отличен подарък за скъпи на сърцето ви деца, както и от вас за вас . Лично аз свързах усещането от четенето ѝ с едно поразително изречение, на което попаднах наскоро в ръководство за отглеждане на бебета:

„Когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато. Отглеждането на малко дете по хармоничен начин … се оказа наистина изцелително преживяване.“ *

Защото за мен това, което ни подсказва тази книга и което децата инстинктивно ще доловят е, че когато гушкаме другите, всъщност гушкаме себе си. И тогава неизменно ни става по-добре.

Автор: Яна Кръстева

* „Близо до бебето“ от Василена Доткова, изд.Сиела