Волните горски деца на Елса Бесков
Елса Бесков е поредната ярка звезда на небосклона на шведската детска литература. Тя е писател и илюстратор, преведена на десетки езици, като първата среща на българските деца с нейното творчество е с познатата по света класика „Децата на Джуджан, горското джудже“, издадена от изд. „Ентусиаст“.
Трудно е да се пише за Елса Бесков, тъй като произведенията й са цяла една нова вселена. Не титанична и огромна, а вселена на малките същества и детайлите, на горския мъх и потока, на топлата дървесна кора и шептящата трева. Свят, който гледаме, но не виждаме.
„Децата на Джуджан, горското джудже“ проследява живота на семейство гномчета през различните сезони от годината. Четирите джуджешки деца се впускат в изследване и приключения, опознавайки гората и обитателите й.
„А малките червени шапчици добре ги защитават,
Защото на отровна мухоморка те наподобяват.
В царството на мъха те се забавляват, но замират,
Щом внезапно хора или диви зверове съзират.“
Лете дребосъците се сприятеляват с жабите и катериците, като споделят с тях даровете на природата. Упражняват бойните си умения, докато се сражават с мравките, а сетне получават утеха и изтърпяват раните си. Есента донася на гората изобилие и багри, а на джуджетата – важни задачи. Те събират плодове, гъби и пухчета, учат се при Совата „да различават шумовете на гората, на хищниците стъпките, на ястреба маха на крилата“. Всички помагат, за да може семейството да се подготви за дългата и сурова зима.
Зимата слага край на безгрижните дни навън, но е време за приказки край огнището, за предене на вълна на топло у дома, а също и за снежни игри и грижа. Защото, колкото и студена и мрачна да е зимата, тя винаги отстъпва ред на пролетта!
„Цялата пролет от щастие и радост кипи
И повярвайте, нови същества подават глави.
И ако искайте вярвайте, ако искате – не,
Но дори жената на Джуджан дари го с ново дете.“
Атмосферата в „Децата на Джуджан, горското джудже“ е пленяващо идилична. Горските хора (на шведски не са точно „джуджета“, а „tomte”) живеят в хармония с природата и всеки знае своето място в кръговрата на живота, а у дома майката и таткото разделят строго задълженията си.
Вероятно повествованието ще се стори на някои читатели дори пасторално. Не бива да забравяме обаче епохата, в която Елса Бесков е писала своите книги – време на по-ясно изразени и определени женственост и мъжество. Но наред с това, в приказката струи разбирателство и уважение. Децата поемат своя дял от домакинството, ала имат и пълната свобода да измислят игрите си, да израстват от болките и пакостите си.
Приказката действително е стоплящо хармонична и добродетелна. Това, което я отличава от други текстове с подобни послания, е нейната искреност. Читателят дори и за миг не може да се усъмни в преувеличение и поучение. За това си има много простичко обяснение – самата Елса Бесков е живяла и творила, съчетавайки с любов и търпение семейството и дома с работата. Майка на 6 момчета, тя никога не престава да пише и рисува. Ето какво споделя синът й Бо:
„Как (тя) намираше време за картините и книгите си! Трябваше да издава по една всяка година, за да издържа семейството. Ние разбирахме, че работата на татко е важна и не трябва да бъде прекъсван, но мама просто пишеше и рисуваше – беше забавно и можехме да я безпокоим, колкото искаме. Мама винаги беше на разположение. Тя не разполагаше със собствена работна стая, а пишеше и рисуваше на голямата дървена маса в дневната. Някой винаги се нуждаеше от нейната помощ.“
Не е чудно, че „Децата на Джуджан, горското джудже“ е дъхава история за уюта, взаимната грижа, свободата и обичта. Илюстрациите на Елса Бесков за възхитителни и изпълнени с толкова слънце и детайли, че потапянето в света на горските деца е леко и естествено. Цветните илюстрации в дясната страна на книгата и черно-белите отляво са характерни за всички произведения на Бесков. Природата винаги играе съществена роля в приказките й, а малките животни, шишарките, цветята и дори камъчетата са персонажи с характер и присъствие. Всъщност, илюстрациите на Елса Бесков са толкова обичани и характерни, че през 1958 година се учредява едноименната шведска награда за Илюстратор на детски книги.
Преводът е на Анюта Качева – утвърден преводач с огромна практика. Опитът й да преведе думите на Бесков в римувана проза на пръв поглед не е съвсем успешен – текстът не се лее гладко на места, но подобна задача, наглед простичка, изисква сериозната и задълбочена работа на редактор, вещ в поезията. Книгата е с меки корици, които донякъде не съвпада с очакванията на читателя, но пък цената е съвсем разумна и компенсира това несъответствие.
Отворете и вие очите и сърцето си за стопляща среща с горските джуджета и говорещата на свой език гора!
