Вдовицата, папагалът и богатството да си добър

Вирджиния Улф е от писателите, за които трудно бихме повярвали, че ще се впуснат в писането на детски произведения. Въпреки това представителката на модернизма създава историята “Вдовицата и папагалът” (изд. Лист) по настояване на своя племенник Куентин Бел, който я публикува в семейния вестник. И макар племенникът да не я харесва чак толкова, защото е крайно различна от стила на писане на Улф, историята носи послания за значимостта на състраданието, уважението и любовта.

Старата вдовица Гейдж е много бедна и едва свързва двата края. Един ден получава писмо, че брат й Джоузеф е починал и й е оставил в наследство имота си и 3000 лири. Жената взема назаем пари и заминава за Родмел – селото, в което е живял брат й.

Там открива рушаща се къща и вехти мебели, които не струват и пукната пара. Единственият обитател на къщата е големият сив папагал Джеймс, крещящ “не вкъщи”. Любителката на животните госпожа Гейдж се опитва да го успокои и усмири, а след това поема на среща с адвокатите на брат си.

Собствените й очи са потвърдили, че имуществото на брат й е в ужасно състояние, но надеждите й да се сдобие с 3000 лири са попарени много бързо – адвокатите не са открили никакви монети. Нещастната вдовица поема обратно от адвокатската кантора към Родмел в тъмна дъждовна нощ и проклина брат си, че дори от гроба е успял да й причини нещастие. Търсейки брод през реката, старицата успява да премине благодарение на горяща къща в селото. Тя обаче се оказва тъкмо къщата на стария Джоузеф. Притеснената вдовица се втурва в горящата къща да спасява папагала, без да мисли за живота си, но не успява да го открие.

Приютена в дома на госпожа Форд, вдовицата дочува потропване по прозореца. На него стои папагалът Джеймс, който й прави знаци да го последва. Двамата се отправят към изгорялата къща, където пернатият герой дава напътствия на госпожа Гейдж и й помага да открие възмездие за изтърпяните премеждия, а и отплата за добрината й към него.

“Вдовицата и папагалът” (изд. Лист) е простичка, но много приятна приказка, която припомня на читателя, че направеното добро рано или късно се връща, а любовта и уважението към животните са важни и могат да носят удовлетворение в тежки моменти. Макар написана преди много години, историята ще се хареса на днешните деца, защото носи универсални послания. Преводът от английски език е на Иглика Василева – един от най-добрите познавачи на творчеството на Вирджиния Улф в света. Книгата е и част от поредицата “Детски шедьоври от велики писатели”, която се отличава с много добро качество на изработка на книжното тяло, както и с чудесен дизайн на поредицата благодарение на Омана Кацарска.

Първият илюстратор на тази толкова приятна история е самата авторка. Приказката й обаче остава в семейния архив повече от 50 години, докато през 1982 г. не е публикувана в списание Redbook като част от публикациите, посветени на 100-годишнината от рождението на Вирджиния Улф. Илюстрациите на българското издание са поверени на Чавдар Николов, който е художник и на “Котаракът и дяволът” от Джеймс Джойс. Илюстрациите на Николов са в сивата гама и се отличават с крайно изчистени образи. Онова, което не ми допада, е твърде карикатурният вид на бедната госпожа Гейдж, която е изключително мила старица според текста, не и според рисунките. Но пък образът на папагала Джеймс е чудесен. И ако решите да определите симпатиите си към книгата, съдейки единствено по корицата, съветвам да не бързате, а да прочетете текста.

Книгата е номинирана в Награда “Бисерче вълшебно” 2018.

Другите книги от поредицата “Детски шедьоври от велики писатели”, издадени до момента, са:

Автор: Вал Стоева