В античната лудница с “Гръцките герои на Пърси Джаксън”

Gratskite geroi na Percy Jackson - Rik RiordanГоляма част от запалените читатели са започнали потапянето си в литературните селения със старогръцките митове и легенди. Аз самата не правя изключение – като малка това бяха любимите ми четива. Докато се забавлявах с “Гръцките богове на Пърси Джаксън” (изд. “Егмонт България”), в ума ми постоянно изникваха илюстрациите от две детски издания с митове и легенди (сигурна съм, че и вие сте ги виждали – на корицата на едното имаше изумителна картина на Тезей и Минотавъра, а на тази на по-шареното се кипреха Белерофонт и Пегас). Тогава ги знаех наизуст, а книжните тела и на двете бяха напукани от постоянното прелистване. Ех, няма такава носталгия…

Нищо не е хранило въображението ми с повече благодат от старогръцките митове и легенди. Това са историите, които никога, ама никога няма да ми омръзнат, независимо на каква възраст ги чета. Ето защо реагирам с известна почуда към някои… съвременни настроения. От дъжд на вятър се надигат призиви за орязване на по-бруталните моменти от, да речем, приказките на Братя Грим. Поколението, израснало с тях, изведнъж осъзнава, че за лека нощ са го приспивали с истории за убийства, човекоядци, разпаряния на вълчи кореми и какви ли още не гадости, които тогава не са им правили впечатление. Сега обаче не можем да позволим умовете на невинните дечица да бъдат опорочавани от тези болни психопати, набедени за големи разказвачи.

Е, искрено се надявам въпросните скандализирани възрастни да не се сетят да посегнат и към старогръцките митове и легенди… Тук няколко съкращения и евфемизми няма да помогнат. Или както самият Пърси Джаксън най-красноречиво обобщава в пролога на книгата:

Избрал съм дванайсет юнаци, за които да ви разкажа. Би трябвало да са достатъчно. Докато четете за скапания им живот, изпълнен с убийства, измами, отравяния, осакатявания, луди роднини и впрегатни животни човекоядци, би следвало самите вие да се почувствате по-добре, в противен случай нищо не би могло да помогне.

Бидейки един от най-успешните писатели за деца и юноши в света, Рик Риърдън много добре знае как да осъвремени тези златни истории, без да ги осакатява – с хумор, щипка модерни препратки и абсолютна искреност. Голям фен съм на приключенските му поредици, но дълго време странях от “Гръцките богове на Пърси Джаксън” и “Гръцките герои на Пърси Джаксън”. Мислех, че съвсем спокойно мога да ги пропусна, достатъчно добре съм запозната с митологията, благодаря. Все пак се изкуших и не съжалих.

Първо, Рик Риърдън не е минал митовете и легендите по диагонал, а е разказал в големи подробности както най-емблематичните сред тях (Персей, Тезей, Орфей, Херкулес, Язон и аргонавтите и др.), така и по-малко познати истории за истински ценители (моите фаворити на този фронт са Психея, Аталанта и Белерофонт). Припомних си позабравени детайли и още по-хубаво – научих доста нови неща. Признавам, бях напълно убедена, че това няма как да се случи с шегобиец като Риърдън. Оценявам факта, че не е спестил най-шокиращи факти от живота на боговете и героите. Ако си мислите, че инцестът, кралеубийствата, кланетата, шокиращите развръзки и съсипаните хепиенди са се зародили в “Игра на тронове”… скъпи мои, изостанали сте с двайсетина века.

Второ, забавлявах се страхотно. И двете книги са разказани през гледната точка на Пърси Джаксън, а той е пословичен със сарказма и убийствено смешните си коментари относно странностите на древните гърци. В същото време успява да бъде сериозен в драматичните моменти и да прояви съчувствие към трагедиите, които неизменно съпътстват живота на един герой, така че книгите да не звучат като пародия.

Когато към Риърдън се надигнат критики (как им дава сърце на критиците), то обикновено е за начина, по който представя древните истории. На мен обаче лекият, модерен и изключително хумористичен стил никога не ми е правил лошо впечатление, даже напротив – отдавна не съм изпитвала толкова силно желание да изровя старите си книги с митове и легенди и отново да ги разпердушиня от четене. Съжалявам, че когато Риърдън се появи в България, вече бях надраснала целевата му група с три-четири години. Като малка щях не просто да се развличам с поредиците му в неделните следобеди, а да съм истински луда по тях. Колко много пропилян фенски потенциал…

Остават броени дни до излизането на “Магнус Чейс и боговете на Асгард: Мечът на лятото”, началото на поредицата, в която Рик Риърдън най-сетне ще обуздае магията на друга моя любима митология – скандинавската. Предвиждам, че ще е епично. Преди това обаче имате време за една последна визита до света, който превърна Риърдън в култов тийн писател, а нас – в ненаситни читатели.

Ревюто е публикувано първо на www.azcheta.com.

Прочетете и ревюто на Вал Стоева за “Гръцките богове на Пърси Джаксън”.

Автор: Габриела Кожухарова