Тру: как да изковеш сам късмета и щастието си
Понякога детските книги ни оставят в почуда. Карат ни да обмисляме важни теми, за които не се сещаме всеки ден. Всъщност дори не знаем дали имаме позиция за тях, взимаме ли отношение и/или страна, докато не се сблъскаме с мислите си. След това се двоумим дали това наистина са детски книги. С подобно усещане оставам след прочита на „Тру“ от Барбара Космовска (изд. „Timelines”).
Тру е зайче от семейство емигранти. Той живее с майка си, брат си и малката си сестричка Дундичка. Не помни баща си, тъй като той е изоставил семейството твърде отдавна. Оттогава майката отглежда сама трите си зайчета, работи на две смени и е всеотдайна активистка. Самият Тру е находчив и състрадателен, обича да проектира и конструира, винаги намира решение на проблемите, независимо дали са негови или чужди.
Зайците в гората живеят в два квартала – „Високи лес“, предназначен за бедните и емигрантите, и „Кът Заешко сърце“, където се подвизават богатите дългоушковци. Тру и съучениците му не са слепи за разликите между двата квартала. Затова умното зайче всячески впряга изобретателността си в посока всеобщото равенство.
Най-ценното в книгата са множеството слабо популярни теми, засегнати в нея:
- За семейството и трудностите, които го сплотяват или разрушават.
- За ролята на самотния родител и свързаните с нея преумора, стремеж към компенсиране, откъсване от другите, фокусиране върху социални въпроси.
- За феминизма и силата на жените.
- За емигрантите и техния статус, за жертвите, които правят, и късмета, на който се осланят.
- За неравенството между бедни и богати, подхлъзването на заможните към ненужния блясък и опитите на несъстоятелните да защитят честта си, да докажат собствената си значимост.
- За грижата и готовността да се помогне на другия.
- За нещата, които ни свързват, независимо в кой квартал живеем.
- Разбира се, за любовта.
Удивително, но размишления и впечатления за всички гореизброени аспекти от живота ни са поместени в скромните 70 страници на „Тру“. Това, от една страна, прави книгата изключително обхватна на послания и персонажи – всеки, поел я в ръцете си, може да намери образ, с който да се асоциира. От друга страна обаче я прави и по-трудносмилаема за малките читатели.
Истината е, че повечето деца под 7-8 години биха срещнали значителни трудности при възприемането на „Тру“. Понятия като феминизъм, манифестации, емигранти, перспективни работни места, раждане „с или без бонус“ са мъчни за обяснение, още повече за проумяване, защото зад тях стои определен социален, икономически и исторически контекст. Затова съдържанието на книгата е по-подходящо за читатели на 9-10+ години, но пък самата история и оформлението са адресирани сякаш към по-невръстната аудитория.
Илюстрациите на Емилия Джиубак наистина са чудесни и подканят читателите да разлистят още една страница, да научат още малко за Тру и заешките му, а в същото време толкова човешки неволи. Най-продуктивно за децата би било да четат книгата заедно с възрастен, когото да попитат за всички непознати, но интересни думи в текста.
А самият Тру ни учи на много важен урок. Без значение от произхода и социалния ни статус, от нас зависи да вземем в ръце силните страни, които имаме. Да ги оформим и използваме за целите и мечтите си, да не се отказваме да правим света по-добър. За всички.
