Традициите на Еньовден

Еньовден, наричан още Летен Ивановден, е свързан с рождението на Йоан Кръстител. Според народните вярвания от този ден започва началото на зимата, а слънцето се къпе в реките и изворите, като прави водата им целебна.

Хората вярвали, че росата по тревата на Еньовден има особена сила и една от традициите за празника включва млади и стари да се отъркалят в тревата по поляните за здраве.

Фолклористката Лозинка Йорданова пише, че според народните вярвания „има 77 и половина болести и за всяка от тях има билка… А хората все вярват, че ще откришят онази непозната билка, и то на този личен Еньовден, защото от него нататък целебната сила на тревите намалява.“*

Именно с традицията да се берат билки сякаш е най-известен Еньовден и днес. Рано призори млади и стари отиват в полето и в гората да берат лечебни треви (най-вече еньовче), да правят китки от тях за всеки член от семейството, както и да вият голям еньовски венец, под който се провират три пъти за здраве и дълголетие.**

Според Валентина Шарланова, „вярата в магическата сила на еньовденската роса е в основата на представата, че в нощта срещу Еньовден тръгват магьосници, бродници житомамници и обират, мамят плодородието на чуждите ниви.“ Житомамниците се събличали голи и влачели през чуждата нива престилка, като изричали заклинания, с които да откраднат плодородието.

На Еньовден се изпълнява и обичаят Еньова булка. Момите се събират в някоя от къщите, обличат малко момиче с живи родители като булка, а на главата му слагат червено було и еньовски венец. След това обикалят с него къщите и пеят песни за любов и плодородие.

След обиколката изпълняват и обичая „напяване на китките и пръстените на момите“. През нощта срещу празника девойките правят китки и ги връзват с разноцветни конци, за да се разпознават по-лесно, а след това ги поставят в менче с вода. Еньовата буля вади от менчето китка по китка, а девойките наричат за какъв ерген ще се омъжи.

Своя имен ден празнуват Еньо, Енчо, Яна и производните от тях имена.

Информацията за създаването на статията е от книгите на Лозинка Йорданова и Валентина Шарланова.

* Йорданова, Лозинка. Български празничен календар за деца. 2007. София: Емас

** Шарланова, Валентина. Български традиционни празници и обичаи. 2010. София: Ентусиаст