Свен, Петсън и Финдъс – какво не знаеш за тях…

Кой е Свен Нордквист ?

Историята на Свен Нордквист като детски писател започва през 1983 г., когато печели конкурса за илюстрована книга на издателска къща Opal с книгата си Agaton Öman och alfabetet.  За първи път става известен на читателите на следващата година, когато е публикувана Pannkakstärtan („Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс“)  – първата книга за стареца Петсън и неговото котараче Финдъс. Тя жъне незабавен успех и до ден днешен, 33 години по-късно, е все така четена и обожавана от деца на всякаква възраст по целия свят.

Илюстрациите на Свен Нордквист се отличават с рядко срещани ярки цветове и детайлност.Всяка илюстрация е като отделен свят, пълен с малки фигурки и неща, които по свой начин допълват историята и може да ги съзерцаваш много дълго и пак да откриваш нови детайли, които не си забелязал преди. Може би затова неговите рисунки са така популярни и харесвани от малки деца до възрастни, които отдавна вече са изоставили книжките с картинки.

Въпреки че дебютът му с илюстрованите книги е през 1983 г., животът на Свен Нордквист е изпълнен с цветове и форми от самото начало. Той е роден през 1946 г.  в Хелзингборг, Швеция, и започва да рисува още като дете. В младостта си често е бил вдъхновяван от списание MAD и специалните му илюстрации. Следва за архитект в Инженерния факултет на Университета в Лунд и работи като такъв една година. Една година работи и като преподавател в Училището по архитектура в Лунд. След това излиза на свободна практика като художник на реклами и илюстратор на учебници, художествена литература, плакати и коледни картички. В края на 70-те и началото на 80-те твори активно и в областта на графиката.

Художествените творби на Свен Нордквист не се ограничават до писани и илюстрирани истории. Така например, в резултат на интереса му към дърводелството и техническото конструиране, той е създал няколко художествени декорации в училища и болници.

Кой е Петсън?

Когато Петсън бил малък, живеел във ферма заедно с майка си, баща си и петте си братя и сестри. Имали крави, прасета, кози, кокошки и два коня. Като по-млад имал годеница за няколко години, но тя се запознала с известен датски певец с мустак и се преместила с него в Австралия. Оттогава Петсън живее в малката си ферма със своите кокошки.

Той не обича много да бъбри. Обича да остава сам, въпреки че понякога може да му е доста самотно. Но това е било преди да дойде Финдъс. След това нещата потръгнали и оттогава Петсън никога не се е чувствал самотен.

Петсън няма кой знае какво за правене, освен да се грижи котарачето и кокошките да се чувстват добре. Обича да прекарва време в бараката си, където измисля и строи сложни приспособления. Най-сложното нещо, построено от него, е механичен говорещ Дядо Коледа. Все още не може да разбере как е успял да го направи. Обича и да отглежда сам зеленчуците си. Кокошките също обичат, когато прекопава зеленчуковата градина, защото тогава си намират много червеи.

Понякога Петсън и Финдъс ходят да плуват или да ловят риба в езерото. В гората събират дърва за огнището и избират коледно дръвче за Коледа. Вечер Петсън обикновено седи в кухнята и слуша радио, пие кафе и решава кръстословици, докато Финдъс удобно се е излегнал на кухненския диван.

Кой е Финдъс ?

Петсън казва, че са му дали Финдъс много отдавна. Дошъл в картонена кутия, когато бил малко котенце. Финдъс не си спомня да е живял другаде, освен в къщата на Петсън, а и не иска да бъде никъде другаде.

Петсън е най-добрият приятел на Финдъс. Те са заедно всеки ден. Когато Петсън иска да е сам, Финдъс обикновено си играе с кокошките. Те не са много добри в игрите, защото през цялото време забравят правилата, но могат да се гонят едни други и да играят на криеница.

Петсън е единственото човешко същество, което разбира какво казва Финдъс. Финдъс обаче разбира какво казват хората. Той също така може да говори с малките същества, които са навсякъде наоколо. Петсън не може, защото – изглежда – изобщо не ги вижда.

Финдъс обича да ходи за риба с Петсън. Той доста се страхува от големите щуки, но предпочита да не го признава. Веднъж така се уплашил, че искал да си ходи вкъщи, но именно тогава видял най-голямата щука в света.

Също така коратачето обича да скача на леглото, да се мотае на тавана или в бараката, да си играе с всичко там, да си играе с малките същества, да се разхожда в гората с Петсън и да бере гъби, да лежи вечер на кухненския диван и да слуша радио с Петсън.

Финдъс предпочита стареца да си е само за него. Всъщност иска и кокошките да си мислят, че той е най-добрият им приятел. Ако се появи някой по-шумен или забележителен, Финдъс може да стане ревнив. Веднъж Петсън се прибрал у дома с петел, който кукуригал ужасно. Не стига това, ами и кокошките били по-заинтригувани от петела, отколкото от Финдъс. Това ядосало Финдъс и той направил нещо, от което после се почувствал зле. („Как Финдъс пропъди петела Карузо“)

Финдъс не знае на колко години е, но не изглежда да остарява. Все пак обича рождения си ден, затова го празнува три пъти годишно. Тогава с Петсън ядат палачинкова торта.

Освен от големи щуки, Финдъс не се страхува от нищо освен от лисици. Той смята, че лисиците ядат котки. Петсън обче казва, че вероятно това не е така. ВЕРОЯТНО?! Това не е достатъчно – най-добре е да се стои далеч от тях или да бъдат подплашени и изгонени.

Книгите за Петсън и Финдъс

Първоначално Свен нямал намерение да прави поредица за Петсън и Финдъс. Той не бил уверен в смисъла от продължения и не смятал, че ще се получи добре. Решил все пак да опита, след като от от издателската къща го убедили. Резултатът бил книжката „Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата“ (изд. „ФЮТ“), която разказва как Петсън и Финдъс сплашват лисицата, за да не изяде кокошките им. Читателите я посрещат радушно и оттам колелото се завърта. В момента има девет илюстровани книги, една книга за по-големи читатели с повече текст, четири картонени, две музикални, една занимателна и една готварска книга за стареца и палавото му котараче. На български език се радваме на деветте книжки от основната поредица благодарение на изд. „ФЮТ“.

Преди Коледа на 1993 г., шведската обществена телевизия се свързва със Свен и го моли да напише сценарий за Julkalendern – традиционно за скандинавските държави телевизионно или радио шоу, което започва на 1-ви декември и завършва на Бъдни вечер. Те искат от Свен да базира тазгодишната история на приключенията на Петсън и Финдъс. Свен започва да пише Tomtemaskinen, в която се разказва как Финдъс е притеснен, че няма да получи никакви коледни подаръци. Когато Петсън му обещава, че Дядо Коледа ще дойде, осъзнава, че е загазил. Как да направи така, че Дядо Коледа да дойде, за да не разочарова Финдъс? (За разлика от Финдъс, Петсън знае че Дядо Коледа не е истински …)

Годината след излъчването на този Julkalendern, Свен пресъздава историята от предаването в книга от 130 страници. Това е единственото приключение на Петсън и Финдъс, което не излиза във формата на илюстрована книга, а съдържа повече текст.

Места за посещение

Ако искате да посетите Петсън и Финдъс, може да го сторите на много места. Къщата им е разположена в Грьона Лунд и Юнибакен в Стокхолм, където може да надникнете в кухнята или бараката. Шведският музей на открито Julita manor е разположен в Зьодерманланд. Тук ще откриете фермата на Петсън и Финдъс, където може да се разходите из къщата, да посетите бараката, да видите кюфтенцата, които растат в зеленчуковата градина, да наобиколите животните и, не на последно място, да се срещнете с Петсън и Финдъс всеки ден през лятото.

Превод: Яна Кръстева