Все по-често се сблъскваме с мърморещи хора – те са недоволни от действителността, но и не правят нищо, за да я променят. Контактът с тях е изморителен и обезсърчаващ. Затова пък толкова по-зареждащи и ярки са срещите ни с тези, които стават съ-творци на общия ни свят. Именно такава една среща искам да споделя с вас!
За Айя Драгнева, ученичка в V клас в ОУ „Бачо Киро“ – Велико Търново, и нейната пламенна любов към книгите разбрах от педагогическия съветник на училището – Даниела Стоянова. Благодарна съм, че направи възможен разговора ни и съдейства с цялата необходима информация и снимков материал.
Айя е запален читател, но трудно намира деца, с които да сподели своята страст. Затова решава да направи своя малка библиотека в училищното си шкафче и да привлече група съмишленици за обмен на книги и емоции.
С нея се запознаваме набързо и заговаряме още от прага – толкова сме нетърпеливи и двете! Имах едно наум да й кажа за „Забранете тази книга“ на Алън Грац. Така че можете да си представите изненадата ми, когато тя показа същата книга, постави я до нас и започва да разказва:
Оттук дойде идеята ми за моето шкафче с книги. Затова кръстих и моята библиотека БШЗК. В нея книгите не са забранени, просто не са типични – чуждестранни автори, които може би не сте чували. Преди беше в шкафче, но понеже сега в V клас нямам, нося книгите от вкъщи.
„Забранете тази книга“ много те е впечатлила!
Да. Аз съм пробвала много пъти да правя клуб по четене от II до IV клас, но не се получаваше. Прочетох я януари, преди да почнем училище, и ми хрумна, че можем и ние да направим същото. И вече година и половина, даже втора, библиотеката съществува.
Виждам, че имаш списък с книгите, които можеш да донесеш. Кои от тях най-често взимат твоите съученици?
Много харесват книгата „Любов, захар и магия“. „Пърси Джаксън“ също много ги впечатли, както и „Под дъгата“. И поредицата „Спайдъруик“. Харесват „Матилда“ и „Агенция за родители“. „Матилда“ и „Спайдъруик“ ги изчетоха всички.
Ще ми разкажеш ли за цялото приключение на твоето Шкафче за книги?
Първо написах писма на няколко момичета от училище, приятелки от класа. Казах им, че имам да им казвам нещо много важно. Всеки си имаше роля. Аз бях главната библиотекарка, имаше две момичета, които да ме заместват, ако съм болна. Имаше момичета, които преглеждат дали срокът е спазен или някоя книга не е върната. С времето обаче останах само аз. Почнахме да слагаме книги, да вземаме нови. Ако някой имаше интересна книга, го молех да я донесе, за да я сложим в библиотеката. Това, което най-много направи БШЗК беше, че децата, които не обичаха да четат, започнаха на четат.
Имаш ли специална система, по която да следиш кои книги се взимат и връщат?
Миналата година не бяхме усъвършенствали такава система. Имам тетрадка, в която записвам кой е взел книгата и срока, в който да я върне. Но имам и картончета, в които, като истинска библиотека, съм написала името на книгата, срока и моля детето да се подпише. Понеже до миналата година БШЗК беше само в моя клас, сложих плакати, за да могат и други деца да се запишат. И сега има деца от други класове.
Кой е най-хубавият ти момент, свързан с БШЗК?
Те са много! Когато някой просто дойде да върне книгата и ми каже колко много я е харесал, колко е хубава, колко го е вдъхновила. По принцип малко деца са толкова зарибени по четенето.
Как избираш заглавията, които да предложиш на съучениците си?
Аз слагам книги, които съм чела. Опитвам се лятото да вземам възможно най-много книги и да чета възможно най-много, за да преценя кои са хубави и да ги сложа в библиотеката. Мога и да разкажа. Например, книгата “Зъбар злобар”. Лично на мен не ми е любима, беше ми страшна, обаче има деца, на които им хареса. Случвало се е деца да искат едновременно една и съща книга или да има списък с чакащи.
Ти каза по-рано, че дори деца, които не са чели, са започнали да четат. Как успя да стигнеш до тях и да им помогнеш да харесат книгите?
Споделих първо с най-добрите ми приятелки. Искахме да е тайно, точно като в книгата! Да не се знае от почти никой, да си имаме кръг. Написах писма до добрите ми приятели, обясних им, че ще има картончета. Сега тази система с картончетата я няма, обаче постепенно децата започнаха да идват.
Смяташ, че така им е било интересно и по-забавно от това просто да им връчиш книги?
Да. Също, на шкафчето си бях залепила списък с имената на хората, които участват. За всяка прочетена книга им слагах точка. За всеки 8 точки им подарявах тефтерче.
“Айя познава доста добре децата от своя клас и благодарение на това успява на конкретно дете да даде точно книгата, която на него ще му хареса. Независимо че на нея тази книга чак толкова не й допада, успява да препоръча точната книга за децата. Това е начинът, по който накара децата да четат.”, споделя Даниела Стоянова.
Как успяваш да „нацелиш“ правилната книга?
Ние се познаваме от много време, правихме други книжни клубове и някои деца коментираха: „Май тази не е моята книга“. Говорим си, когато сме весели и тъжни. Когато говорим, разбирам повече за човека и препоръчвам книги, които смятам, че ще хареса. Често самите заглавия звучат интересно и примамливо.
„На едно момче беше направило впечатление, че част от класа прави нещо тайно. Това тайнство беше събудило любопитството в него и поиска книга.“, спомня си и Даниела Стоянова.
Всъщност, се случи нещо неприятно. Имах една табелка вътре в шкафчето, там беше списъкът със „забранените книги“ (също като в романа). Обаче другите разбраха и пробваха да отворят шкафчето и стана голям бой. Стана ми гадно, че го направиха така – скъсахме табелите, почнаха да вадят книгите, да се присмиват, да не ми ги връщат. И аз се ядосах много. Обаче на следващия ден оправих нещата…, а те поискаха да четат. Всички се наредиха да четат. После и на госпожата й направи впечатление. Тя разказа на останалите, които не знаеха за случката. И вече всеки можеше да си взима свободно.
Разбрах, че имаш идея за читателски клуб?
Идеята се зароди, когато станах член на училищния парламент. Хрумна ми, че можем да четем книги – да вземем една и съща и да обменяме размисли. Какво мислим за тях, дали ни е харесала или някаква част не ни харесва. Или какво бихме променили, така че историята да стане още по-интересна. Да казваме мнението си за книгите.
Децата наистина имат какво да кажат за книгите и то е не по-малко важно от мнението на възрастните.
Именно! Аз не обичах да чета в първи клас, мразех четенето. А сега обожавам книгите. Ето каква беше работата: не обичах да чета от списъците. Като видех летен списък, изобщо не исках да започвам тези книги. Не ми харесваха. Във втори клас намерих поредицата „Спайдъруик“, а баба ми четеше на глас „Забранете тази книга“. И така реших, че искам сама да си избирам книги. Това беше идеята с БШЗК – да балансирам училищните, задължителни книги и тези, които можеш да избереш и да четеш, защото ти харесват.
Каква е мечтата ти?
Ще бъде много хубаво във всяко училище да има такова място, не само училищната библиотека. Децата да разпространяват книгите, защото така се създават приятелства. Така че това е любов към книгите, но и приятелство.
Интервюто взе: Анна Симова
Снимки: ОУ „Бачо Киро“, Велико Търново
