Спящият град – свят без родители

Чели ли сте съвременна чешка фантастика за деца? Ако не сте, „Спящият град“ (изд. ЕМАС) на Мартин Вопенка е идеална възможност да го направите. Не очаквайте обаче извънземни, космически кораби и препускащо действие.

Фантастичният елемент при Вопенка е фактът, че една сутрин в цял свят всички хора, които са или са били родители не се събуждат. Остават да спят в нещо подобно на зимен сън и не е ясно дали и кога ще се събудят. Всичко, което следва е твърде реалистично.

На света остават само деца и бездетни възрастни и 15-годишният Крищоф, 12-годишните близначки Ема и Кристина и по-малкият им брат Самуел (6г.) ще трябва да оцелеят сами. Мечтата им да останат поне за малко без родителски надзор се оказва съвсем различна от очакванията. Храната поскъпва неколкократно, започват прекъсвания на тока и водата, транспортът е затруднен, улиците и детските площадки вече не са безопасни – превърнали са се в територия на агресивни тийнейджъри, наркомани и озлобени възрастни.

Първоначално 4-мата решават да не се разделят и са уверени, че ще се справят без да отиват в спасителните центрове, в които будните възрастни събират децата. Няколко брутални челни сблъсъка с новата действителност, принуждават трите по-големи деца да се разделят с малкия Сами. Съвсем скоро става ясно, че той е отвлечен и Крищоф, Ема и Кристина без колебание тръгват да го търсят.

Задачата им ги отвежда от манастир през центъра на гарда до замък и ги сблъсква с различни възрастни. Малко изненадващо за мен Мартин Вопенка е безмилостен в решението си да не идеализира хората. С малки изключения възрастните, които деца срещнат са или откровено агресивни, или преследват собствени цели скрити зад намерението да им помогнат.

Крищоф, Ема, Кристина и Самуел се изправят пред трудната задача да разпознават човешките мотиви и намерения, а това съвсем не е лесно за деца от сравнително заможно семейство с любящи родители. Всъщност най-трудно им е да допуснат, че другите хора могат да имат лоши намерения и да не са добри. В крайна сметка изпитанията открояват 2 най-важни правила – да се държат винаги един за друг и никога да не се отказват.

„Спящият град“ е книга за по-опитни и упорити читатели, които нямат затруднения с преодоляването на първите 30-40 страници, в които историята набира сила, и които се вълнуват от отговора на въпроса “какво би станало, ако…”. Вопенка има безспорно умение да се постави на мястото на персонажите си деца и да опише вътрешния им свят, колебания и мотивация. Интересно ми беше да проследя динамиката в отношенията на братята и сестрите, особено във варианта Крищоф-Ема-Кристина. Особено трогателни са главите, разказани от името на малкия Сам. Авторът описва мислите и чувствата му много правдоподобно, а за читателя остава само да се възхити как с ограничения си житейски опит малчуганът се ръководи от бащините си съвети, за да се спаси.

Романът е подходящ за деца над 13 години, но го препоръчвам горещо и на родители. Опитът на Крищоф, Ема, Кристина и Самуел в един свят без родители, ще ви накара да се замислите какъв свят оставяме на следващите поколения и да преосмислите кое е най-важното, на което искате да научите децата си. Увлекателната история ще ви даде увереност, че могат да се справят, защото и самият автор вярва в това:

“Повярвайте, деца – можете да се справите с много повече, отколкото сами мислите.”,

призовава той българските деца в специално интервю за тях, публикувано в края на книгата.

Преводът на “Спящият град” е на утвърдената преводачка от чешки език Анжелина Пенчева, а издателство ЕМАС спазват чудесната традиция да поместват кратки биографични справки за автор и преводач.

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Оzone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.