Смях и сълзи с „Бабата бандит“
10-годишният Камен Филипов бе един от младшите книжари в инициативата ”Стани младши книжар в Orange”. Той вече ни разказа как чете, а сега ни споделя своите впечатления от тъжно-забавната „Бабата бандит“.
Дейвид Уолямс е известен британски артист, комик и писател. Сравняват го с Роалд Дал. „Бабата бандит” (изд. Дуо Дизайн) е първата негова книга, която чета. Разказва се за момче на име Бен, на 11 години, което живее в Лондон и разбира, че възрастните не са толкова скучни, колкото е смятало, и трябва да ги обичаме, преди да ги загубим.
Бащата на Бен работи като охрана в магазин, а майка му е маникюристка. Бен си има баба. Според него тя е много скучна, мирише на зеле, пръцка много силно, без да го усеща, а джапанките й издават звук като крякаща патица. Всяка петъчна вечер Бен й ходи на гости и в събота се прибира. Това изобщо не му харесва, защото баба му е стара, ужасно досадна и го кара да играят на тъпия „Скрабъл” – настолна игра, в която трябва да създаваш думи.
После неговият приятел, Радж, собственик на магазинче, му казва, че бабите винаги крият нещо – все пак са живели дълго време, със сигурност имат тайни, за които не подозираме. И се оказва, че наистина е така! Бабата на Бен е голям, голям престъпник! Тя краде скъпоценни камъни и следващият й престъпен план е много амбициозен.
Така на Бен вече му е интересно да бъде с баба си и двамата тръгват да приключенстват. Добират се до кралската съкровищница, като минават през доста миризливи изпитания и срещат самата кралица, Елизабет Втора. Тогава баба му прави изненадващо признание, с което трогва кралицата.
От следващото признание на бабата обаче на Бен му става много тъжно и осъзнава, че му харесва да гостува на баба си, харесва дори миризмата на зеле и играта на „Скрабъл”. А после кралица Елизабет говори на Коледа по телевизията, че децата трябва да играят с възрастните, да им правят компания, да не ги оставят сами.
„Ние, старите, съвсем не сме скучни. Имайте едно наум – някой ден може сериозно да ви изненадаме.”
И за да докаже думите си, прави нещо, което една кралица не бива да прави.
Докато четох тази книга изпитвах едновременно и радост, и тъга. Сетих се за моята баба, стана ми много тъжно, защото и тя като бабата в книгата, умря. Но разбрах, че щом има смях и сълзи, после ще има и сълзи, и смях. „Бабата бандит” ми хареса страшно много. Ако трябва да я оценя по скалата от 1 до 10, й давам 9 точки.
Вижте и ревюто на Вал за „Бабата бандит“ и „Момчето с роклята“.
Автор: Камен Филипов