Слончето, което искаше да лети – приказка с два края
Има книги, които трудно биха могли да се впишат в категорията „детски“. Универсалността на посланията им ги прави похдодящи за деца от всички възрасти; те подбуждат големите да говорят с малките, но и да останат насаме със себе си, да се вгледат дълбоко навътре и да се запитат: „Кой съм аз? Къде отивам? Харесвам ли това, което съм в момента?“.
Такава е книгата на Лиляна Дворянова – „Слончето, което искаше да лети. Парцалена история с два края“ (изд. „Мармот“). Картинната книга повежда читателите на любопитно пътешествие – в преследването на мечтата на малко парцалено слонче.
Когато приключват със следобедния си чай, слончето и мишката решават да гледат любимото си филмче – за слончето Дъмбо, което може да лети. Парцаленото слонче силно желае да бъде като анимационния герой и с помощта на мишката опитва различни варианти, които да му помогнат да се издигне във въздуха.
Уви, всички опити се увенчават с неуспех – нито може да се издигне, ако скочи отнякъде; нито пък да се издигне с помощта на балони или дори да бъде понесен в небето от птиците. Всеотдайната мишка дори му зашива нови, по-големи уши от плат, но слончето отново не успява да се отлепи от земята, защото е прекалено тежко.
Тогава двамата герои решават да премахнат парцаления пълнеж и да го заменят с нещо по-леко.
Памук? Не става. Облаци? Чудесна идея! Знаете ли как се ловят облаци? Двамата герои пробват различни похвати, докато не успяват да уловят нужното количество.
Мишката обещава да напълни слончето с облаци, но преди да разбере какво да направи с парцаленото му сърце на цветя, то заспива. Мишката е изправена пред дилема: да върне ли сърцето на слончето обратно или да го остави настрани, за да може слончето да е леко като перце и да полети?
Тук авторката предлага два варианта за край на историята – тъжен и щастлив.
Когато стигнете с децата до двете възможности за финал, попитайте ги коя биха избрали и защо. Поговорете за сърцето и разума, за приятелството и мечтите. „Слончето, което искаше да лети“ е именно книга за разговори. И за съзерцание, защото Лиляна Дворянова е художник и илюстратор, който създава красиви светове с бои, платове, копчета и други материали. Вглеждайте се в рисунките, търсете копчетата-цветя и дантелените хълмове – детайлите са толкова нежни и примамливи. А след това създайте с детето си своя собствена картина, в която живеят вашите парцалени герои.
Тъй като книгата включва летене, бих посъветвала родителите да говорят с децата, че хората и животните, за разлика от птиците, са твърде тежки и опитите им да летят, като размахват ръце, няма как да се увенчаят с успех. Можете да обясните, че затова са измислени парашутите, балоните, делтапланерите и самолетите – заради желанието на хората да летят.
Книгата е подходяща за четене и разглеждане с децата от 4 години нагоре. А когато станат на 6-7 години, спокойно ще водите разговори за приятелството, мечтите, за правенето на неща със сърце. Твърдите корици, плътната хартия и красивите илюстрации на Дворянова я превръщат в отличен подарък.
