Синята стрела или защо играчките бягат
Прелитайки със зайчето Феликс до Северния полюс, на гости на дядо Коледа, разбрахме коя е Бефана. Според историите, разказвани в Италия, когато се родил Иисус, я викнали да му поднесе дарове и да му се поклони. Тя обаче искала да довърши работата, която била захванала. Разбира се, докато приключи, Витлеемската звезда била угаснала. Затова до ден днешен Бефана раздава на децата в Италия в нощта срещу 6. януари лакомства и подаръци, за да се утеши, че не е успяла да поздрави Божия син. Според Джани Родари обаче, Бефана има малко по-различна роля. Сега ще ви разкажа за „Синята стрела“…
Според книжката, Бефана е стара търговка на детски играчки, почти баронеса. Цяла година тя зарежда витрините на своето малко магазинче с прекрасни, блестящи и изкусителни детски играчки. Всички деца от града се тълпят да си харесат някоя, а родителите им после дават поръчката си на Бефана. Старата дама опакова подаръците и навръх 6. януари ги разнася на онези… чиито родители са си платили!
Естествено, не всички могат да си позволят лукса да купуват скъпи и лъскави играчки. Сред децата е и едно малко момче с кестеняв перчем – Франческо. Бедното дете зяпа всеки ден невероятното лъскаво влакче на витрината на Бефана, наречено „Синята стрела“. Разбира се, радва се и на седналия пилот, и на капитан Полубрада, но сърцето му бие за синьото влакче…
Ясно е, че Бефана няма да му донесе подарък, защото семейството на Франческо е изключително бедно. Дори и когато момчето си позволява да влезе и да попита почти баронесата дали случайно не е забравила адреса му, тя го гони, обяснявайки му колко пари й дължи майка му за подаръците от минали години
Играчките на витрината обаче чуват всичко. Те вече са обикнали малкото момче с кестенявия перчем и решават да поправят несправедливостта, като… избягат. Малкото мълчаливо кученце измисля невероятен план за бягство и така индианците, капитанът, куклите, марионетките и Синята стрела поемат на дълго пътешествие в търсене на Франческо.
По пътя играчките установяват, че има много бедни и нещастни деца, които дори не смеят да мечтаят за подаръци от магазинчето на Бефана. Така една по една кукли, мечета, моливи, птичета слизат от Синята стрела, за да зарадват някого, който не ги очаква, но ги жадува.
Бефана примири ли се с бягството? Ами! Тръгна да преследва играчките, но когато делата са добри, несправедливостта удря на камък…
Проблемът обаче бе с Франческо! Той бе изчезнал!!! Малкото кученце преведе приятелите си из целия град, докато стигнаха до празната къща, в която до преди няколко дни бе живяло семейството на момчето. За кученцето май не остана нищо друго, освен да умре!
А за обира? Къде остана Синята стрела? Умря ли кученцето? Ами Франческо? Ще оставя на вас да разберете!
Историята определено си заслужава. Майсторството на Джани Родари блести и тук, разпръсквайки надежда за по-добро, щастливо и… справедливо прекарване на светлите празници. Илюстрациите са страхотни и за мен бе истинско удоволствие да прочета историята за Франческо и кученцето. Дано хареса и на вас.