Приключенията на Том Сойер – неостаряваща момчешка история
Имам склонност да препрочитам класически детски произведения, за да проверя дали толкова години по-късно впечатлението ми е същото. При експеримента ми с „Питър Пан“ оцених стила на писане на Джеймс Матю Бари, но отредената на Уенди роля (да кърпи чорапи и да готви) ме подразни точно толкова, колкото и в детството. Друга класическа история, която не бях харесала особено в детството, засягаше Марк Твен и неговия Том Сойер.
„Приключенията на Том Сойер“ проследява преживелиците на типично американско момче от малко градче на брега на Мисисипи през XIX в. Тогава параходите се движат с пара и имат големи странични/задни колела, плаването на сал е често срещан начин за придвижване, а кибритът и електрическата крушка още не са изобретени. Робството съществува и присъствието на чернокожи в домакинството е напълно нормално. Точно както вслушването в суеверия и използването на бòя като възпитателно средство.
В тази обстановка писателят Самюъл Клемънс, по-известен като Марк Твен, среща читателя с пакостника Том Сойер. Том живее с леля си Поли, полубрат си Сид и с братовчедка си Мери. Никак не обича да ходи на училище и предпочита да разиграва бойни сцени с най-добрия си приятел Джо Харпър. Ежедневието на Том обикновено е изпъстрено с пакости, наказания, сълзите на леля Поли и щурите игри с приятелите.
Докато гради образа на мечтателя Том, Марк Твен прави читателя свидетел на редица събития, част от които предизвикват усмивка, а други смразяват кръвта. Към първите спадат училищните истории, при които Том или бяга от занятия, или погажда номер на своя учител, или пък разменя специални билетчета и печели Библия, без да има понятие от библейските псалми.
„Две хиляди стиха са много, невероятно много! И ти никога няма да съжаляваш за старанието, което си положил, за да ги научиш, защото на света няма нищо по-ценно от знанието.(…) А сега ще бъдеш ли така любезен да издекламираш на мен и на тази госпожа нещо от наученото… (…) Безспорно ти знаеш имената на дванайсетте апостоли. Не би ли ни казал имената на първите двама?
Том дърпаше илика на едно от копчетата си и гледаше тъповато. После се изчерви и сведе очи. (…)
– Отговори на господина, Томас – не се бой!
Том продълаваше да пристъпва от крак на крак.
– Знам, че на мен ще кажеш – обади се дамата. – Имената на първите двама апостоли са…
– Давид и Голиат!
Нека милостиво спуснем завесата преди края на тази сцена.“
Любовните разочарования на Том Сойер, предизвикани от красивата Беки Тачър, също носят усмивки, както и прословутото боядисване на оградата на леля Поли, при което момчетата от градчето плащат с безценни момчешки съкровища (ябълка, хвърчило в добро състояние, умрял плъх на въженце, счупен драмбой, парче тебешир, еднооко котенце и др.), за да получат честта да се включат в отговорната задача.
„Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки: за да накараш някого – възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно.“
Страшните истории пък са белязани от убийството на млад лекар, чиито неволни свидетели стават Том Сойер и Хъкълбери Фин. Ужасът им от убиеца е неподправен, но смелостта и честността им носят още по-голяма похвала при спасяването на невинните потенциални жертви на коварния престъпник.
Сред приключенията на Том Сойер се срещат пиратско бягство на безлюден остров, нещастно пленичество в недрата на пещера, търсене на заровено съкровище и куп други трагикомични случки, станали възможни благодарение на богатото въображение на героя.
Неговите колоритни спътници, пушещи тютюн и готови да последват Том навсякъде, са чудесна компания, а живото описание на бита и характера на американците от онова време превръща „Приключенията на Том Сойер“ в забавен учебник по история.
„Вече можеше да пие и да пуши на воля, ала за свое учудване откри, че никак не му се ще. Простият факт, че тези неща не са забранени, прогонваше и желанието да ги вършиш, и тяхното очарование.“
Докато историята напредва, няма как да не бъдат забелязани няколко особености, характерни и за днешните деца: Том обича да чете всякакви романи за приключения, но не обича скучните проповеди. Той може да рецитира и да обучава приятелите си с часове как да се държат като Робин Худ или да спазват пиратския кодекс на честта, но не е склонен да се подчинява сляпо на разпоредбите на възрастните, само защото така трябва. Богатото му въображение често го вкарва в бели, но чистото му сърце никога не допуска той да действа с лоши подбуди.
–
Когато реших да препрочета историята на Том Сойер, бях почти сигурна, че ще ме отегчи до смърт, както се случи в детските ми години. И тъй като първоначалните ми очаквания не се оправдаха, дори напротив, опитах да открия причина за предишното ми негативно отношение към „Приключенията на Том Сойер“ и да изведа няколко идеи как произведението на Марк Твен да бъде поднесено по подходящ начин на днешните деца:
Книгата е с главен герой момче и по-спокойните момичета трудно биха се припознали в образа на Том
Същевременно, когато си дете, по-лесно забравяш, че историята е плод на художествена измислица и много по-бързо се асоциираш с персонажите. Затова ми се струва, че пакостниците и от двата пола веднага ще намерят общи черти с Том Сойер, но другите трябва да бъдат подготвени просто да се насладят на историята, без да се опитват да влязат в образа на героя.
Пакостниците не са добре приети у нас, дори да са само герои в детските книги
Макар това твърдение да звучи странно, ако се заслушате в реакциите на възрастните спрямо забавни книги за деца, в които героите обикновено правят пакости, ще установите колко правдоподобно е. Забавлението сякаш се възприема като нещо лошо и безнравствено, а героите от книгите, които си позволяват своеволия, често са обект на критика от страна на възрастните (пример: Дръндьото Грег, герой на Джеф Кини). Този начин на мислене бива усвоен у децата още в ранна училищна възраст и така пакостливите герои стават неподходящи, което се пренася автоматично върху възприемането на целите произведения. За съжаление, бих възкликнала, защото стимулирането на читателския интерес в ранна възраст работи отлично чрез забавни, а не чрез печални книги.
Историческото време е твърде отдалечено от нас и твърде непознато
Когато бях малка, за Америка почти не се говореше, а да се учи американска история бе немислимо. За робството, войната между Севера и Юга и начина на живот в Америка през XIX в. човек трябваше да се образова сам и както може (интернет все още не съществуваше тогава ;)). Макар някои от събитията са получавали обяснение през други подобни книги, все пак голяма част от тях бяха напълно непознати за децата, родени през 80-те години на XX в.
Познанията на днешните деца не са по-големи, макар те да имат достъп до интернет. Огромният обем информация не означава, че те знаят какво да търсят или как използват новите технологии по предназначение, за да са наясно с контекста. Затова част от децата никога не успяват да харесат историята за Том Сойер, защото са твърде озадачени от препъникамъчетата в сюжета, които зависят от доброто познаване на историческото време.
Пример?
Днешните деца често нямат представа какво е сал, не са виждали волска кола или лула. Те по никакъв начин не могат да си представят как някой се забавлява без високотехнологично устройство, придвижва се без автомобил и си свети със свещ. Ако искаме децата да разберат, харесат и да се насладят на историята на Марк Твен, не е лошо първо да ги запознаем с живота в Америка от онова време. Сега поне интернет спестява сериозното ровене из енциклопедиите в библиотеката.
В своя експеримент с „Приключенията на Том Сойер“ заложих на две издания, налични на български език – тези на изд. „Труд“ и на ИК „ПАН“.
Изданието на изд. „Пан“ се отличава със следните характеристики:
- превод: Нели Доспевска
- илюстрации в книгата: на руския художник Георгий Фитингов, черно-бели
- илюстрация на корицата: Борис Стоилов
- меки корици и тънка хартия
- наличие на допълнителна информация за книгата и автора
Изданието на изд. „Труд“ се отличава със следните характеристики:
- превод: Светлана Комогорова-Комата
- илюстрации в книгата: на американския художник Уърт Брем, черно-бели
- библиотечно оформление: Виктор Паунов
- твърди корици и по-плътна хартия
- липса на допълнителна информация за книгата и автора
Ако трябва да сравня книгите по горните показатели, те са относително равностойни. Все пак твърдите корици и оформлението на Виктор Паунов, които ми допадат повече, накланят везните в полза на ИК „Труд“. Същото важи и за по-лесното възприемане на превода на Комогорова от децата, което вероятно се дължи на по-стар и може би неосъвременен превод на Нели Доспевска. Разбира се, всичко е въпрос на лично възприятие на детето читател, затова съветът тук е да потърсите различните издания и да предложите на детето да си избере онова, което му „върви“ по леко. А тъй като книгата е със свободни авторски права (както се случи и с „Малкият принц“ преди време), ще я откриете в каталозите и на други издателства.
Класическите книги, преминали проверката на времето, безспорно са добри образци на литературата. Понякога обаче децата имат нужда от предварителна подготовка, за да се справят с прочита им, да ги разберат по-добре и да им се насладят пълноценно. Такъв е случаят и с „Приключенията на Том Сойер“ и ако съм имала възможността да бъда подготвена за книгата като дете, със сигурност щях да тая такива топли чувства към нея, каквито ме обземат сега.
Редно е да изкажа благодарностите си на изд. „Лист“ и тяхната книга „Съвет към малките момичета“. С помощта на изкусните хартиени модели на Капка Кънева успях да уловя богатото чувство за хумор на Твен и ми се прииска да проведа експеримента си тъкмо с Том Сойер.
–
Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.