Приказки, пътуващи и попътни
Мароко, Алжир, Нигерия, Уганда, Сомалия, Сирия, Ливан, Ирак, Иран, Йемен, Афганистан, Казахстан. Какво знаем за хората, чийто дом е по тези места? А за хората, принудени да го напуснат?
Ако трябва да изтъкнем само едно от многобройните предимства на приказките, то е, че стопяват разстоянието между „там“ и „тук“, „тях“ и „нас“, „ти“ и „аз“. Това е целта, която си поставя и сдружение „Каритас София“ – да ни припомни, че
далечното е често по-близко, отколкото сме очаквали.
С проекта „Пътуващи приказки“ се докосваме до 15 кратки истории, създадени от деца бежанци и техните близки. Истории, които разказват за алчността, разделението и завистта, но и за милосърдието, честността и взаимопомощта. Разшифровал културния им код, читателят неусетно разбира какво е имал предвид СФ Саид, твърдейки, че детските книги правят света по-добър.
Първото, което впечатлява по отношение на Приказките, е необичайното им оформление. Противно на очакваното, те са събрани не в книжно тяло, а в кутия. Подобно издателско решение носи много добавена стойност. То:
- Намалява обема и тежестта на багажа – детето може да вземе и сáмо любимата си приказка, когато се придвижва към селото/лагера/морето.
- Улеснява педагога/библиотекаря – той може да задели от купа точно толкова приказки, колкото е избрал да представи в урока.
- Илюстрира концепцията за отпътуването – приказките могат да се отделят, размесват, пренасят и връщат в кутията си – досущ като хората.
Всяка от историите е отпечатана на тройно прегънат лист – две крила и център, към който се затварят. Не е мъчно да си представим разтвора като прегръдка, а кутията – като ковчеже за писма от далечни близки. Усещането за нежност и уют се подсилва от меките, некрещящи цветове, от простите и изчистени форми. Текстът се чете леко и бързо, защото е предаден с Open Sans, а игривостта на заглавията идва от шрифта Movilexia на Стефан Чинов.
Всяка приказка е дадена на български и английски език, за да бъде достъпна за широк кръг от читатели. Показани са силуетът на страната, от която произхожда авторът, и откъс, изписан от неговата ръка; изведени са имената на написалия, нарисувалия, превелия; споменат е оригиналният език на творбата. Тези дребни наглед детайли допринасят за това да се доближим до другия и да вникнем в споделеното от него. А незапълнените контури към всяка илюстрация ни канят да дооцветим според своето виждане и желание, да превърнем чуждото за нас в свое.
Прекрасен е и подборът на Мартина Райчинова на истории за настоящата колекция. Макар и съвсем кратки – по една страница – те са разгърнати по всички правила на разказваческото изкуство, с които Близкият Изток с право се гордее. Някои напомнят на добре познатите ни басни от Лафонтен – „Йоха и неговото магаре“ е почти дословен преразказ на „Мелничарят, синът му и магарето“, а „Муамбу и гълъбът“ е смайващо подобен на „Лъвът и мишлето“ – но повечето носят белезите на културите, където са се зародили. Приказки като „Синята карта“ помагат на малчуганите да добият представа за живота на своите връстници мигранти. „За мишката и котката“ пък е чудесен пример за изначалната чистосърдечност на децата, покварена от властовите игри на възрастните.
По-зоркият читател ще открие няколко пропуснати и няколко излишни букви и запетаи. Ще отбележи, че на места текст със светъл цвят е разположен на светъл фон. С разчистването на тези ситни камъчета Приказките ще поемат по още по-гладък път. Към нови и нови отворени сърца.
Комплектът „Пътуващи приказки“ може да бъде закупен от сайта на „Каритас – София“. Сумата от продажбата му подкрепя дейността на сдружението в посока посрещането, обгрижването и интеграцията на децата бежанци и техните семейства.
Снимки: „Каритас София“