Приказчици за заети
Срещали ли сте джуджока със седем свършока, своеволните котки на страхотно смелата баба, брадавичестата принцеса? А бандита жонгльор, ушите без заек, свенливото панирано месо? Аз не бях. И вероятно невероятно попадение като това щеше завинаги да остане извън полезрението ми, ако не беше дамата с винаги свежите предложения, любезният пипилотски дух на Читалнята / Chitalniata.
Благодарение на нея попаднах на „Най-кратките приказки на света“ от Тамаш Иаш и Янош Лацкфи (изд. „Рива“).
Не знам дали да диря израз на народопсихологията и културния климат на Унгария в тези откровено откачени 50-ина страници, или последните са просто прозорче към необикновения стил на Ияш и Лацкфи. Знам само, че споменатите двама се мерват по пътя към най-кратките приказки на света, намират ги, намислят ги и ни поднасят малки залци закачлива мъдрост, стъписващи заключения, хитроумни прозрения.
Всяка приказчица трае няколко изречения и заедно те напомнят парченца от някакъв много голям, много пъстър и някак скандален с визията си колаж – точно каквито са и илюстрациите на книгата, дело на Жаклин Молнар.
Да си кажа правичката, съответните рисунки (с изключение тази на корицата) са на мили далеч от онова, което мога да харесам или дори понеса, но си признавам без бой, че отлично подхождат на цялата чудатост на изказаното с думи. А то, повтарям, изобилства от идеи и препратки. Ще ви обяснят ли другаде как са се появили статуите, какво сънува шивашкият метър и къде пощенските гълъби в пенсия пускат повереното?
Имам усещането, че въпросните истории са планирани като оригинален прочит на най-познатите, традиционните приказки. Аз поне успях да разпозная Червената шапчица, Трите прасенца, Мечо Пух, Снежанка, Жабокът принц, Спящата красавица, Пепеляшка, Котаракът в чизми, Лисицата и гарванът. Но те са извор и на куп теми за обмисляне и съвместно изследване като тази за родителите, „опаковани” в децата, или онази за недоимъка, за бремето на (сякаш) неосъществимите копнежи и за сблъсъка на мечтите с реалността, за злото такова, каквото реално присъства в нашия свят…
Силно е застъпена темата за любовта – за разминаването, отразяването в/на другия, влюбването в естествената красота и толерантността към чуждите несъвършенства, прощаването с кумирите.
А има и още нещо, което истински ме впечатли. Съдържанието в края на книжката е съставено не от вече готови заглавия (четящият може да ги постави и сам), но от подчертаните в приказките ключови думи и словосъчетания – подсещанките, чието изричане връща цялата приказка в главата ни на мига. Кой не би си припомнил какво се крие зад „муха на пазара”, веднъж щом се е смял на пакостите й?
Едва ли бих препоръчала това книжле. Не съм сигурна и, че искам да го притежавам. Но по-смелите от вас то, вярвам, ще погъделичка също. А и това е смисълът от четенето.