Прекрасният наш свят
Темата за различията и тяхното приемане е особено актуална в наши дни. Искаме или не, живеем в глобален свят с повече или по-малко отворени граници, което прави срещата ни с други култури, националности и етноси неизбежна.
Много родители изпитват небходимостта да подготвят децата си за този момент, да ги въведат в идеята за човешкото разнообразие и равенство. Сега това може да се случи лесно и забавно с помощта на „Това е нашият свят: От Аляска до Амазония. Срещни се с 20 деца точно като теб“ от Трейси Търнър, изд. „Ерове“.
Първо нека отбележа, че е нормално за детето да поставя познатия си свят в категории и да се учудва на всичко ново. Социалната действителност се развива в пъти по-бързо от генетичната. До не толкова отдавна хората действително са живели в сравнително малки/средни общности и в по-голямо взаимодействие с природата.
На децата днес от съвсем малки се налага да свикнат с една урбанистична и технологична реалност, за която не са изначално пригодени. Малчуганите са адаптивни и се учат бързо, така че това се случва неусетно. Информацията, която трябва да усвоят обаче, е с огромен обем. Разделянето й в категории е естествен процес и прави осмислянето й доста по-лесно. Именно затова всяко ново нещо предизвиква лавина от въпроси или дори отричане. Някои от питанките на дребосъците предизвикват у нас смях, други – срам и неудобство. Но реакцията им е нормална и всичко, от което имат нужда, е обяснение, а не порицание.
„Това е нашият свят“ повежда читателите си на околосветско пътешествие, по време на което могат да видят не само забележителности, но и различни култури. Някои от децата на страниците живеят в модерни градове, други – в селски райони, а трети – на далеч по-предизвикателни места. Независимо от всичко:
„Където и както и да живеем, ние имаме повече общи неща, отколкото такива, които ни различават.“
Всеки разтвор в книгата описва накратко с думи и образи живота на едно дете от различна държава и националност. От текста може да се научи за ежедневието на децата, дали посещават училище, при какви условия живеят, какви богове почитат, а също и с какви трудности се сблъскват.
Ако умеете да четете „между редовете“, то тази книга може да ви послужи като отправна точка за широки и разнопосочни дискусии. Например, Нинг от Пекин е единствено дете, докато Моник от Вануату или Башир от Сахара имат по четирима братя и сестри. Алекс от Ню Йорк пътува ежедневно с метро, а Насима от Сундарбан стига до училище с лодка. Зад тези факти стоят редица икономически, социални и географски причини, които могат да обогатят познанията на читателите, а и на родителите.
Илюстрациите на Аса Джиланд са очарователни, забавни и достатъчно детайлни. На пръв поглед могат да изглеждат хаотични, но всъщност предлагат много за откриване в добавка към текста. От характерните дрехи и жилища, през природата и животинския свят, до известни забележителности. Убедена съм, че повечето деца ще искат да научат повече за речния розов делфин, гърбатия кит и дюгона. Ще поискат да видят клипчета с въздушните балони над Кападокия или с пътуващи кервани. А малко неща са по-удовлетворяващи от засищането на искрената детска любознателност.
Книгата представя частица от културното човешко богатство, но без да размахва пръст. Не проповядва и не убеждава в равенство и толерантност. Вместо това, малките герои в нея се сдобиват с личен глас. Те споделят така, както преди години кореспондирахме с приятелчета от други градове и държави и им разказвахме за себе си. В крайна сметка, именно споделянето ни прави по-добри и приемащи.
Вземете книгaта с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.