По-добре е татковците да четат приказки на децата, отколкото майките

Всеки знае, че четенето на приказки е полезно за децата, независимо дали целим подобряване на тяхната грамотност или просто желаем да прекарваме пълноценно времето си с тях. Обикновено приказките за „лека нощ“ са запазена територия на майката, но според изследване на Университета „Харвард“, децата извличат много по-голяма полза от четенето, ако в него се включва бащата.

Във връзка с това изследване, журналистката Арлийн Харис от сайта irishexaminer.com се заема да провери какви са нагласите по темата на различните страни в спора, а именно кой е по-добре да чете приказки вечер – майката или бащата.

Няма нищо по-приятно от онази част от деня, в която четем на децата си приказки за „лека нощ“. Въпреки това, изследването на Университета „Харвард“ в САЩ твърди, че за децата е по-полезно четенето, ако то е споделено с бащата, а не с майката, тъй като майките по-често задават „учителски” въпроси, докато бащите предпочитат по-абстрактните питанки, предизвикващи дискусии.

Ръководителят на изследването, Елизабет Дурсма, разказва:

„Въздействието е огромно, особено ако бащите започнат да четат на децата си преди 2-годишна възраст.“

Д-р Дейвид Кери, декан на Колежа по прогресивно образование, споделя, че множеството научни изследвания потвърждават тезата за първостепенната роля на бащата в отглеждането на детето.

„Бащите са много важни за живота на децата, стига те наистина да участват в него – това означава много повече от просто да си играят с тях. Означава да проявяват активен, дори и ако е по-рядко, интерес към живота им, включително образованието им и четенето.”

От друга страна, образователният психолог Шон О’Фланаган не е убеден в това последно проучване и заявява, че няма значение кой чете на детето, стига някой да го прави.

„Децата имат полза от това да има няколко човека, които да им четат, независимо дали са деца, братя и сестри, баби и дядовци или приятели, списъкът е безкраен”, казва той. „Да се ограничим само до една родителска роля е прекалено oпростено и би трябвало да предположим, че децата на самотни майки автоматично преживяват липси в образованието.

Няма причина жената да не може да вложи същото усещане в четенето, както и мъжете в проучването. Освен това то предполага, че всички бащи биха били толкова експресивни в четенето, колкото и бащите в изследването, а това невинаги е вярно.”

Джон Тууми е учител по английски и публикуван автор. Той чете на трите си деца: Оскар (7 г.), Руби (4 г.) и Лука (6 м.), откакто са родени и казва, че това се е превърнало в начин на живот.

„Четенето на истории на децата е изключително важно”, казва той. „Ние четем на трите си деца още от самото начало и все още го правим всяка вечер. И двамата със съпругата ми Майри им четем, но това по-скоро е мое занимание, а не нейно. Сигурен съм, че причината е в това, че съм учител по английски и съм писал няколко неща, но изглежда, че се случва съвсем естествено.

Всъщност никога не сме го обсъждали. Още преди да започнат да говорят, им четяхме под някаква форма – чрез картинни книги, задаване на въпроси. След това продължихме с простички истории, когато започнаха да казват първите си думи. Отнемаше около 2 минути, но сега продължава около половин час, тъй като книгите стават по-големи и главите по-дълги…”

Ако все още се чудите как да включите четенето в ежедневието на детето си, ето няколко полезни съвета, споделени от Арлийн Харис:

• Старайте се да прекарвате поне по 10 минути всеки ден в четене на глас на децата си.
• Четете поне 3 истории на ден на малчуганите между 1 и 3 години и поне една история на ден на децата под 7 години. По-големите деца ще се радват на романи или сборник от кратки истории.
• Въвличайте детето си в историята, като обсъждате картинките или героите в книгите.
• За малките деца избирайте кратки книжки с повече рими, ритъм и повторения.
• Играйте с детето си игри, за които можете да използвате книгата, като например да намирате букви от имената си в текста.
• Не превръщайте четенето в задължително занимание и не се ядосвайте на детето си заради четенето, както и на това, че иска още истории.

Превод и адаптация: Мирослава Илиева