Пипи Дългото чорапче – първи срещи с най-малките
Вероятно не са много героините от детските книги, по-известни от Пипи Дългото чорапче. Тя е силна, смела, на моменти нахална и невъзпитана (има си извинение), но все пак – верен приятел. Измислена от Астрид Линдгрен през 1941 г., историята на рижата фурия е публикувана през 1945 г. и оттогава насам не е спирала да се харесва на поколения деца.
Обичайно, срещата между Пипи и нейните читатели става във възрастта, в която децата са се научили да четат сами и са склонни да посягат към книги, разделени на глави. Често обаче родителите, носещи в себе си добрия спомен от хубавата история, имат желание да четат книгата на малките слушатели около три-, четири- или петгодишна възраст и изпадат в недоумение от отпора, който естествено получават. Защо? Защото, макар и забавен и гениално написан, текстът на Астрид Линдгрен предполага притежаването на концентрация и умение да следиш по-дълъг текст.
Ако желаете да запознаете своето мъниче с Пипи Дългото чорапче по подходящ начин, заложете на чисто новите издания на български език, „Познавате ли Пипи Дългото чорапче“ и „Пипи в големия парк“ (изд. „ПАН“). В голям формат и с цветни илюстрации от Ингрид Ванг Нюман, и двете книжки са подходящи за мъници от 3 до 6 г.
„Познавате ли Пипи Дългото чорапче“ ни среща с Томи и Аника, които мечтаят за нови обитатели на Вила Вилекула. Желанието им се сбъдва и те се запознават с Пипи. После, с помощта на много картинки, Линдгрен разказва каква точно е героинята й чрез някои от най-емблематичните случки от оригиналното издание. Те са предадени с по няколко изречения, но са достатъчни, за да спечелят интереса на най-малките слушатели.
Предупреждение към възрастните: много вероятно е книгата да не Ви допадне първоначално заради твърде сбития преразказ и липсата на някои от най-смешните диалози. Поставете се на мястото на децата, които не познават изобщо Пипи и ще видите, че идеята за представяне на героите си е съвсем подходяща за отключване на последващ интерес.
Втората книга, „Пипи в големия парк“, никога не е излизала на български език. В нея червенокосата героиня и приятелите й се отправят към Стокхолм, за да се разправят с престъпниците в големия столичен парк. За целта Пипи разглобява Вила Вилекула и я построява отново в тревните площи. Слага табелки с предупреждения пред коня си („Не влизай в зелените площи!“ и „Не дразни Холгер Блум!“) и отпраща по не съвсем изискан начин чиновника, дръзнал да й иска разрешително за строеж.
Разправянето с хулиганите обаче е онова, което прави историята в книжката наистина забавно. Напълно неподготвени за силата на Пипи, стокхолмските нехранимайковци си получават заслуженото по подобаващ начин. Началникът на полицията е повече от доволен. След добре свършената работа, децата решават да останат в парка за Деня на детето и финалът загатва, че писателката е подготвила нови приключения за своите герои и техните почитатели.
Двете книги за най-малките, посветени на Пипи Дългото чорапче, са добро хрумване за първа среща с героите на един от вечните детски романи. Преводът по традиция е дело на Вера Ганчева. Илюстрациите на Ингрид Ванг Вюман пък подпомагат разбирането на историята, а кратките текстове са точно толкова дълги, че да задържат вниманието на слушателите, без да им досадят. Те са и добър трамплин към срещата с по-дългите истории, предназначени за онези, които вече са усвоили умението за самостоятелно четене.
Автор: Вал Стоева