Опит за обезкуражаване на злото
Как да възпитаме емоционално интелигентни деца? Как да работим с темата за отрицателното в света на една по-зряла възраст, когато повечето приказки се окажат предвидими, а повечето характери и случки в тях – полярни и лишени от правдивост? На тези въпроси се опитва да отговори и книгата „Обезкуражи злото“ – творчески проект на илюстраторката Анна Цочева, позната на родната публика с участията си в поредицата списания за комикс култура „Ко-миксер“ и работата си по „Орелът, врабецът и капчукът“.
Несправедливо би било да не отделя специално внимание на външния вид на тази книга. В подобни проекти той играе първостепенна роля, а постигнатото чрез него придава на крайния продукт самостойността, която той не би имал, ако беше съставен единствено от текст. Текстът е уязвима форма на изразяване – той може да бъде недостъпен на кандидат-читателя по множество начини (непознаване на езика, неумение за четене, невъзможност за вникване), но пред илюстрацията (и пред добрата полиграфия в цялост) част от тези прегради не стоят. Илюстрацията говори сама за себе си и е незаменима за всяка конкретна картинна книга.
И така, относно външния вид на „Обезкуражи злото“. По този показател книгата определено печели възхищението ми, защото:
1. Намирам за особено находчиво разполагането на черна корица под светла обложка. Отстранявайки белия хоризонт на ликуващото момиче, неговата оранжева рокля и немирните му коси, отведнъж сме се отзовали пред един интимен, строго интроспективен образ на същата героиня. Не разбираме дали белите точици в картината са въздушни мехурчета или звезди, дали разлюлените растения под стъпките са треви или пък водорасли – но и в двата случая очите улавят момичето като потопило се много дълбоко или устремило се много далеч, преследващо свой си сън, затичано по невидима за нас пътечка.
2. Фината направа на книгата допълнително ни сугестира какво можем да очакваме от съдържанието. При все твърдите си корици и сравнително големия си размер (А4), тя е тънка, толкова тънка, че плътността на самите корици я затваря до светъл процеп между две черни повърхности – и ако това не е търсено внушение, то е поне късметлийска книжна съдба.
3. Много нежните илюстрации са рисувани с молив, а хартията – каква приятна изненада! – е с цвета и грапавината на листи от качествен скицник. Всичко изглежда така, сякаш е рисувано от ръцете на читателя – крехко като да бъде възможно да бъде изтрито всеки миг, крехко и собствено, лично. Без обръщение и посвещение авторката успява да ни сподели желанието си да почувстваме тази книга като своя – в най-добър случай – и нейното послание.
На този фон липсата на редакторска намеса изпълва с недоумение. „Цености“, „подтиска“, представянето на надмогването като нещо лошо (очевидно непрецизиран словесен подбор) – всичко това кара книгата да олекне, всичко това обезсилва посланието.
А то би могло да бъде чудесно. Една важна тема – за човешките слабости, през една важна идея – за ресурса ни да ги надрастваме. Не успях да се отърся от усещането, че черно-белият цвят на книгата се е пренесъл в текста – неясни, непоследователни, едностранчиви твърдения, при това предадени чрез образите на непременно по-мъдрата наставляваща старица и пасивно слушащото я дете. Разказът би могъл да мине и без тази дидактичност, да въздейства и без експресивната мощ на разпилените мисли. Вярвам. Знам.
Непрекъснато имах усещането, че всички от тези интелигентни прозрения би могло да излезе нещо истински силно, една утешителна и жизнеутвърждаваща картина, към която да се връщам – но не би. Разбира се, това е гледката от моята наблюдателница. Допустимо, не, несъмнено там някъде има хора, обожаващи съответния стил, съответния текст и извличащи максимума от двете така, както аз не умея.
Анна Цочева е човек, чийто професионален път и творчески опит са свързани предимно с графичното, с визуализирането на текущите идеи. С тази си задача тя се справила брилянтно. Макар и да очаквах повече от текстовата част на „Обезкуражи злото“, намирам за ценен лайтмотива на книгата – съвета да се доверим на вътрешните си способности за справяне и да работим ежедневно за личността, чийто живот живеем. Защото „да си човечен е постижение, което се удържа с бдителност”.
Вземете книгата с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването
на детското четене в България.