Неволите на жабока Витан
Обичам, когато някоя книга започва по един начин и те повежда в една посока, а накрая се превръща в нещо съвсем друго. Точно такава е приказката „Жабокът Витан“ на Емилия Зафираки, отпечатана от изд. Лисиче!
Витан е чуден жабок, който умее да се радва на всеки нов ден и обича да пее. Е, не всеки разбира песента му, но важното е, че той си я харесва.
„Живял е някога жабок,
хем строен, умен и жесток,
не в смисъл на голям злобил,
а просто весел, просто мил.
И с нрава си чудесен
посрещал всекиго със песен.
Името му е Витан,
той красавец е голям.“
Та този Витан закъснява за час и е жестоко порицан. Впрочем, макар чаровният жабок да е пръв приключенец и веселяк, учението съвсем не му се отдава тъй лесно, както песента. Той не само не внимава и успява да обиди съученик, но и от устата му се изплъзва страшно самохвалство – той и само той може да достигне до Блатото за 2 дни, а не за 5!
„Речена дума, хвърлен жабок“. На Витан се налага да защити честта и името си и да се справи с предизвикателството. Верен на себе си, първо се опитва да намери леснината и да се измъкне с хитрина. Добре изготвеният му план обаче бързо се превръща в битка на живот и смърт. Улавя го прегладняла видра, която веднага го включва в кроежите си за вкусна вечеря. Витан се спасява единствено благодарение на острия си ум, но по неволя на съдбата наистина потегля към Блатото, носен от близкия поток.
По време на приключението си смелият жабок има възможност да размисли за лъжите и горделивостта си, както и да съжали за обидата, нанесена на хубавата Магда. Витан разбира, че всяка лъжа води до друга. И дяволията, с която се спасява от видрата, довежда до опасност за всички високопланински жаби от племето му.
„Витан слушаше ококорен. Ето за какво служели медните халкички. Всъщност фамилията на Магда беше помогнала да се разкрие мистерията на жабешката миграция. А той й се подиграваше. Въздъхна дълбоко и му стана криво.“
Ако си мислите, че това е само история за някакъв си надут жабчо, който накрая успява да поправи забърканата каша, значи не сте чели внимателно. „Жабокът Витан“ действително започва като обикновена детска книга, само за да се окаже, че всичко в нея е истина.
Е, вярно, няма жаба на име Витан в планината Било. Но високопланинските жаби наистина са уникални жаби, които се борят за оцеляването си и всяка година предприемат невероятната си миграция до Блатото, в което извършват чудото на сътворението.
„Предстоеше още доста работа, цялото блато трябваше бързо да се разчисти, но Витан някак си беше сигурен, че ще се справят с това. Стискаше ръката на Магда и знаеше, че няма сила, която да му я отнеме.“
Илюстрациите на Яна Казакова са всичко, от което книгата има нужда, за да стане още по-топла и близка до децата. Нарисувани с мекота и топлина, те неусетно пленяват с изразителността си.
Героите в историята понякога са хитри, коварни, дори зли. Всички те обаче са застрашени животни, включени в Червената книга, които просто се опитват да оцелеят – кой както може. Тогава разбираме, че всеки е такъв, какъвто е, с причина. И както лъжата води след себе си друга, така и нашите човешки действия предопределят чужди съдби. За някои от тези съдби може да научите повече в „Жабокът Витан“.
Вземете книгата с код с кауза DK19 от
Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването на детското четене с България.