“Момчето, което обичаше луната” – голямата обич се събира и в малко сърце
Някои книги ни привличат импулсивно, без да осъзнаваме кокретната причина към дадения момент. Без да можем убедително да обясним какво ни е впечатлило.
Така се случи с мен и “Момчето, което обичаше луната” от изд. “Кръгозор”. Видях я съвсем случайно, привлече ме хипнотично и дойде у дома. Когато я разлистих, разбрах, че магията идва от илюстрациите, дело на самия автор – Рино Алаймо. Толкова различни, ефирни, като мираж. На мен ми напомниха малко на театър на сенките, на светната фигуративна нощна лампа, пръскаща мека светлина, хвърляща форми и рисунки на стената! По-късно научих, че Алаймо използва специална техника с кафе, за да сътвори всички тонове на кафяво, бежово, плътно тъмно жълто и помътнено оранжево. Единствената цветна илюстрация носи усещането за светната силна лампа, която заслепява погледа.
Историята, обаче, не ми се стори особено грабваща, така че книгата остана да лежи в един шкаф. Уви, съвсем незаслужено пренебрегната. Когато след месеци забрава я извадих и предложих на децата, я видях със съвсем други очи!
Книжката разказва за едно съвсем обикновено момче, което дръзва да обикне Луната.
“Това бе Луната, която пръскаше сияйна светлина. Тя надзърна през един отворен прозорец и грабна сърцето на застаналото там самотно момче.”
Момчето опитва да впечатли луната с подаръци, изтъкани от красота и богатство, преброжда опасни места, за да намери дар, достоен за нея. Но Луната отхвърля всичко.
“Но богатствата не означаваха нищо за Луната и тя отхвърли подаръка му за пореден път.”
И тогава, на ръба на отчаянието, момчето решава да загърби чуждите уверения, за да потърси отговора в сърцето си.
По-малките деца биха харесали самата история и нежните илюстрации. “Момчето, което обичаше Луната” е и приказка за обичта, силна и непознаваща препятствия. За куража да продължиш по път, пред който другите са спрели. За навика да сме самотни и саможиви и колко е трудно понякога да спрем да бъдем сами. За важността да обичаме и разбираме другия така, както той има нужда, а не както смятаме ние за редно. За опасността да пожелаем и да се обречем на нещо, което не е за нас.
Езикът на книгата е поетичен и красив като самите илюстрации. Преводът е на Юлия Спиридонова и със сигурност ще ви потопи в едно място между съня и реалността.
А дали момчето, в крайна сметка, успява да направи нещо правилно? Сигурно да, защото…
“…най-накрая момчето бе спечелило любовта на Луната.”
Вземете книгата с код DK19 от Ozone.bg .
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.