Mеждународен форум за грамотност и демокрация – Атина, юни 2024
Съвременната епоха ни изправя пред обезсърчаващи предизвикателства. Дезинформацията се разпространява вирулентно, застрашавайки националните интереси; социалните мрежи преживяват небивал възход за сметка на нивата на грамотност; изкуственият интелект поражда много несигурност по отношение бъдещето на изкуството и образованието. Какво следва да направи обществото, за да насърчи икономическия растеж, да постигне целите за устойчиво развитие и защити културното наследство? Как грамотността допринася за всичко това? За да отговори на тези въпроси, Европейската мрежа за грамотност EURead организира форум на тема „Грамотност и демокрация в ерата на технологиите и информацията: факти, предизвикателства, стратегии“.
През юни 2024 г., по време на годишната среща на EURead в Атина, 21 организации, сред които и „Детски книги“, излязоха с официална позиция относно четенето и грамотността. Освен на дългогодишен опит и експертни познания в сферата, документът бе плод на обсъждания в рамките на Форума за грамотност и демокрация. Сред говорителите бяха проф. Адриаан ван дер Веел (Лайденски университет, Нидерландия), проф. Венеция Апостолиду (Аристотелов университет в Солун), Марк Ламбърт (Scottish Book Trust, Великобритания). Ето част от въпросите, на които всеки от тях обърна особено внимание:
Проф. Адриаан ван дер Веел, съавтор на Люблянския манифест за четенето, разказа за целите на и ползите от Манифеста. Той подчерта:
„За да разберем пълното значение на четенето, не е достатъчно да се запитаме какво правим ние с него. Трябва да зададем и обратния въпрос – какво прави то с нас. Защото четенето и писането са повече от просто функционални умения – те са интелектуални постижения, променящи самия начин, по който мозъкът може да мисли.“
Ван дер Веел сподели перспективата си относно това как можем да защитим подобни постижения и подкрепим демокрацията.
Проф. Венеция Апостолиду цитира изследвания, според които много някога редовни читатели не успяват да преминат към следващото ниво – четене на по-сложни текстове, независимо дали информационни или литературни – след като оставят детските книги. В своята презентация „Критичният преход от детството към юношеството за развитието на по-добри умения за четене: констатации и предложения“ тя изследва причините за това, респ. ролята на образованието, медиите и тийнейджърската литература.
Марк Ламбърт изказа тезата, че днес задачата на популяризаторите на четенето е особено сложна, тъй като те трябва да търсят пресечната точка между социално-икономическите, образователните и културните фактори. Въпреки че е очевидно, че грамотността, от базовото декодиране на текст до уменията от по-висок порядък, е от съществено значение за съвременната демокрация, нивата на неграмотност в Европа и Британските острови остават приблизително еднакви – около 20% от населението. В този смисъл,
проследяването на вариращите стойности от PISA и фокусирането на политици и медии върху резултатите от националните първенства, означава даване на гласност на една илюзия, тъй като има устойчива връзка между нивата на бедност, нивата на неграмотност и слабите образователни постижения.
Сред хората, взели дистанционно участие във Форума, бе Андреас Шлайхер, ръководител на дирекция „Образование и умения“ към ОИСР. Основните точки, засегнати в неговото изказване, могат да бъдат проследени в приложеното видео.