Месец на европейските разказвачи: Тоби
Тимоте дьо Фомбел е млад и многообещаващ фрински писател, който редовно е претендент за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“. На български се радваме на една от книгите му, „Тоби“ (изд. „Емас“) – впечатляващо четиво по няколко причини.
Първо, главният герой Тоби е милиметър и половина и живее на дърво. Какво пък толкова, ще си кажете, но ако се замислите какъв е животът върху огромното дърво за такова мъниче, ще разберете колко сила, смелост и издръжливост се изискват, за да прескачаш насам-натам из клонаците.
Второ, книгата ме завладя бавно и неусетно, впримчвайки ме в нишките си до такава степен, че с нетърпение очаквах срещата с малките дървесни човечета. Светът в миниатюра, пресъздаден от автора, ме плени и ме накара да се вгледам в детайлите – нещо, което често забравяме. А в детайлите се крие цялата вселена!
Както вече споменах, Тоби е миниатюрно момченце, което живее със своето семейство върху голямото дърво. Дървото е единствения свят, който обитателите му познават и е единствен източник на храна и дом. Бащата на Тоби – Сим Лолнес, е гениален учен, открил тайната на Балайна. Майката Мая пък е дъщеря на богатата скъперница Радегонда Алнорел, владееща почти цялото дърво. Малкият Тоби, освен че е доста палав и любознателен, се оказва и доста смел и находчив. Положителните му качества обаче се проявяват тогава, когато семейството е прокудено от къщата си във Върхарите в Долния клонак.
Ако за родителите на момчето преместването е шок (никой не харесва Долния клонак), то за Тоби настъпват дни на безгрижни игри и изследователска дейност. В съседство с тях (на няколко часа път ;)) живеят както семейство Торнет, така и приятните Аселдорови. От тях Тоби се научава да свири на топчета, а и те му разкриват тайната: близо до тях живее Елиша.
Елиша ще промени целия свят на малкия герой. Тя е сериозна, с огромни очи, които гледат прямо. Освен това се смее искрено и е доста умна. Има тайнствени татуировки на стъпалата си, светещи в синьо и умее да използва думите съвсем на място. Тоби неусетно разбира, че Елиша е единственото същество, което няма да го предаде…
Раят за Тоби свършва, когато родителите му са пленени от дървесния мафиот Джо Мич. Той иска тайната на Балайна, сътворена от бащата Сим и не се спира пред нищо, за да я получи. Момчето успява да избяга от похитителите, но по петите му се втурват цели потери от главорези, ловци на хора и предатели. Да, предатели, защото наградата за главата на Тоби е един милион! Малкото човече преживява нечовешки мъчения, измъква се от безнадеждни ситуации и закалява волята си до крайна степен. Усилията на преследвачите да го унищожат се провалят почти до самия край. Но можеш ли да устоиш на желанието да спасиш родителите си, макар и с риск за живота си?
Тоби не е някой супергерой, който лети от клон на клон и раздава справедливост. Той притежава напълно човешки качества, които използва по правилен начин: любознателността и умението да разсъждава му помагат да намира верния път; способността да слуша останалите му носи прозрения в трудните моменти; смелостта и човечността го превръщат в онова, което всеки от нас би желал да бъде.
„Тоби“ е прекрасна книга, която с удоволствие бих препоръчала не само на младите читатели, но и на техните родители. Светът, развиващ се върху дървото, досущ прилича на нашия и само опитът, който можем да извлечем, ще ни помогне да спасим собствения си свят.
Екологичната тематика, засегната от Тимоте дьо Фомбел, ми допадна изключително много. Приятелството, първите любовни трепети, предателството и злобата, загубата на собствен облик и страха са засегнати в книгата – уж детска, а пълна с мъдрост. Хм… и най-хубавото тепърва предстои, защото на български език вече се появи и втората част на книгата – „Тоби: Очите на Елиша“!