Лети, лети…килимче

Оле Лун Киркегор се появява у нас още през 1984 г. с „Гумения Тарзан“ (изд. „Отечество“). Книгата сбира част от най-остроумните му разкази – „Гумения Тарзан“, „Ото е носорог“ и „Виргил Дребосъка“. Минават повече от 30 години, преди историите на датчанина да заприказват отново на български. Но чакането си заслужава – днес ги намираме като отделни издания с илюстрациите на самия автор и логото на изд. „Дамян Яков“. Освен за Ото, Виргил и Иван Олсен (Тарзан), вече можем да прочетем и за Алберт, Орла Жабаря, Фроде и Хасим. И тъкмо последният ми е на гости в този текст.

Хасим е малко момче от малък Пьорт – захлупен крайречен градец в страната Абракадабрия. Пьорт е бавен град, по-бавен от мътната река, повлякла води край него. Жителите му имат скромни занимания, непретенциозни желания („къщурка, градинка с фонтанче, женичка“) и се чувстват повече от удобно там, където са. Хасим обаче не е като тях. Той гори от желание да пътува и опознава света – мечта, съвсем неразбираема и несмилаема за околните. Неговата завидна (за някои – дразнеща) упоритост го среща с човек от друга черга. Човек с вълшебен килим.

На фона на застиналия пейзаж червеното килимче грейва като слънце. Подобно на червения автомобил на Мистър Фини и червения маркер в книгите на Арън Бекер, то е в онзи сигнален цвят, крещящ „приключение“. И тъкмо това получава Хасим. Отвисоко той вижда красиви гледки, отблизо – грозни постъпки. Усвоява ценни уроци за човешката подлост, предубеденост и лакомия, но и за готовността на хората да подават ръка, когато си оплел конците. Най-ценното тук са тъкмо образите – на онези, които не одобряват султана, но не му мислят злото, на жената от патриархално семейство, безцеремонно пристъпила мъжката воля, на стражите, чиято бдителност може да бъде приспана с минимални усилия.

С липсата на последствия книгата е като измислена от дете – леко наивна, но непринудено ведра и комична.

Разбира се, за нейния тон допринася и фантастичният превод на Росица Цветанова. Не ни е спестено нито едно „пръждосва“, „пишлеме“, „кибичи“, „бъка“, а героите съвсем естествено „изгрухтяват“, „изгъргорват“, „изгъгват“ своите реплики. Всеки читател ще си тръгне с по някое духовито сравнение за разнообразяване на скучен разговор. Като определението за трудно („по-лесно е да промушиш камила през ключалка“) или описанието на усилено мислещ човек („така се беше хванал да умува и размишлява, че чак главата му скърцаше“).

„Летящото килимче на Хасим“ е история, пълна с истории. Ще ви предизвика да се поровите в:

• елементите от облеклата по света (или просто да се порадвате на факта, че арабските чехли са наречени „обувки с хобот“, а фесовете – „обърнати саксийки“);
• по-рядко обсъжданите професии – хамалин, бакърджия и пр.;
• символите на арабския свят – харема, белите домове с плоски покриви, укротителите на змии, бурките, наргилетата;
• теми като: силата на мечтите, бягството от статуквото, несправедливостта и презадоволеността.

Книгата идва с твърди корици и гланцирана хартия. Разделянето й на глави и многобройните илюстрации (дело на самия автор) позволяват по-лесно проследяване на историята. Всичко това я прави заслужен претендент за наградата „Бисерче вълшебно“ 2020 г. в категория „Изследователи“ (8-10 г.). Прегледайте откъса и се уверете сами в нейните качества.

А аз ще ви оставя да установите сами защо бащата на Хасим е кривоглед, какво кара султанките да се разбягват с писъци и как момчето успява да надхитри стария тъмничар.

Вземете книгaте с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.