Краят увенчава делото в „Мина и тайната на магиите“

Третата част от поредицата за малката бояра Мина започва ударно с намесата на няколко нови герои в приключенията на Горната Земя. Най-напред се появява нашия стар познайник Бисер – еднакво талантлив танцьор и побойник, който тормозеше Мина, близнаците и останалите деца в училището за таланти „Седемте музи“. Тръгнал с намерение да напакости в „Музите“, той се оказва отнесен от Коша на Горната земя, където за добро или зло проявява друга своя дарба. Емил Бурев пък влиза в историята като разследващ изчезването на Бисер, но явно крие нещо повече от това, защото се оказва отлично информиран за странните събития, случващи се около училището и скоро го виждаме на Горната земя като …инструктор по бойни изкуства и още нещо … 

 

В това трето премеждие този път по-активно се включва и директорката Мишева, която благодарение на специалните си способности получава важна мисия в тила на врага. Вместо нея Демира – бабата на близнаците – остава да надзирава училището и да очаква завръщането на всички. Не бива да забравяме главната героиня Мина – за разлика от предишните две премеждия, този път не й е отредено да чака кротко в „Музите“, докато Кошът реши да отведе нея и близнаците към поредното предизвикателство на Горната земя. Сега тя се завихря във възел от време, който привидно сбъдва най-съкровеното й желание, но това се оказва измамно и мимолетно. Мина ще трябва да намери начин да се измъкне и да продължи мисията си по спасяването на Горната земя. Броденията я срещат с нови добри герои: вещицата Димка Димна Димана и нейните симпатични бабинчета и ловецът Дриан Лазар с джиджетата.

 

А какво прави архизлодеят Сомор Ратус ди Пурпура Ланата (или за по-кратко – Нищото) през това време? Разбира се, че е намерил ново зловещо оръжие, което този път със сигурност ще унищожи всичко добро в света на Горната земя. Надеждите за спасение са отправени отново към царствения Ренко Солидаго и воините пазители – Вербена и Бран; към маговете-бродници Пимпинела Долче и Кастин Кастанум; към волното племе на ацингарите, контрабандистите и още няколко храбри народа. Всички те, окуражени от децата и маговете или угнетени от данъците на Нищото, решават да се опълчат срещу него. Но дали ще им стигнат силите срещу огромната страховита мощ на черчовеците?

 

Весела Фламбурари ни е подготвила достойно епичен край на сагата за Мина, в който всички нишки се събират и подреждат по неочакван приказно-поетичен начин. Няма да издавам повече подробности, за да не разваля удоволствието на сегашните и бъдещи (по)читатели. Но мога да ги уверя, че удовлетворението от третата част ще е пълно, защото във финала на трилогията има по нещо за всеки. Разкриват се шпиони и двойни шпиони; появяват се отново позабравени герои, които дават своя принос в историята; има сблъсъци на много фронтове, дори лек любовен повей и всеки си получава заслуженото. Най-накрая разбираме и каква е връзката между Горната и Долната земя, а светът на приказките внезапно, но заслужено се озовава в центъра на събитията.

 

Обективността изисква да споменем, че трилогията за Мина на Весела Фламбурари не е от „лесните четива“, особено за млади неуверени читатели и за неизкушените от българския фолклор. Книгите изобилстват от български народни думи, към които в третата част няма нито едно пояснение (както имаше например във втората) и това може да попречи на спокойното възприемане на текста. Героите са пъстри и многобройни, нишките в интригата са изобилно преплитащи се, така че проследяването им изисква пределна концентрация.

 

За сметка на това опитният читател няма да остане безразличен към красотата на езика и към магичната приказна атмосфера и ще може да се наслади изцяло на сюжетните находки. На мен лично като класически книжен плъх и буквояд ми се усладиха много думи и словосъчетания като „маг бродник“, „воин пазител“ и „чародей лечител“ и ме очароваха имената на героите, взаимствани от растения (като Вербена – върбинка, Сорбус – калина, Солидаго – горски енчец). Въодушевявах се при пътуванията на Мина във времето, при всяко заклещване на нощта и нейния „възел от време“. А сега се забавлявам да си представям озадачените физиономии на приятелите ми, ако реша да въведа в активния си речник някоя от цветистите думи в книгата като „прескундвам се“, например. 

 

„Мина и тайната на магиите“ е интригуващ финал на респектиращата фентъзи трилогия с фолклорни елементи на Весела Фламбурари, от който читателите ще се почувстват възнаградени. Аз бих останала благодарна дори и само заради поетичната красота на това изречение:

 

„Светът пое дъх за последно и свърши.“