Коледа в Булербюн
С наближаването на Коледа възрастните изваждат от рафтовете книгите, посветени на елхи, белобради старци и елени. Част от тези книги биват прочетени по веднъж и остават на рафтовете в домашната библиотека до следващата година. Има обаче и заглавия, които прескачат отвъд месеците, празниците, историческото време. Те са способни да носят уют и радост на малки и големи през цялата година.
Такова заглавие е „Ние, децата от Шумотевица“ на Астрид Линдгрен (изд. „ПАН“). Героите от малкото селце представят както живота в Швеция от детството на писателката, така и непреходните ценности, върху които се градят семействата до днес.
За да срещне по-малките си читатели с Лиза, Ласе, Бусе, Уле и Шещин, Брита и Ана, Астрид Линдгрен публикува през 1963 г. кратка история, посветена на коледните празници във веселото селце. Тази великолепна история, раздвижена от повече диалози и олекотен като за по-малките текст, излиза за пръв път на български език под името „Коледа в Булербюн“ (изд. „ПАН“, 2020).
В селцето има три къщи, обитавани от общо седем деца. Разказвач на историята е Лиза, която повежда читателите и слушателите на разходка из предпразничните и празничните дни.
Традиционно в Булербюн се пекат меденки, на двора се оставят овесени снопи за врабчетата и червенушките. Всеки помага с каквото може и никак не е чудно, че децата карат дърва за огрев със старата шейна.
С шейни се докарват и отсечените елхи за празника – три големи (за всяка от къщите) и една съвсем мъничка – за дядото на Брита и Ана, който служи за дядо и на останалите.
Макар и непрекъснато заедно, жителите на съвсем малкото селце не пропускат важните традиции. Затова децата обикалят всички къщи преди Бъдни вечер, за да пеят коледни песни. Правят и снежни фенери (тях можете да ги откриете дори при Петсън и Финдъс), украсяват задружно елхите и родителите споделят с децата си както празничната трапеза, така и съвместния прочит на историята на раждането на Исус.
Традициите са онова, което ни свързва с предците ни и с другите човешки същества. Именно те са в основата на „Коледа в Булербюн“ и при прочита книгата успява да извика в паметта на родителите картини от детството, но и да покаже нагледно на децата как празничните дни служат за свръзка между членовете на фамилията.
Наглед съвсем опростена, историята предлага много възможности за разговори за традициите по света, но и насочва вниманието на днешните малчугани към живота едно време. Със сигурност е здравословно да поразсъждават за приноса на всеки член на домакинството. Вероятно ще са им интересни и предметите от бита, а и ще научат някои думи като „цепеница“, които възрастните често пропускат да обяснят.
Книгата е с форма̀та на „Томте Туметот“ – разлистването настрани позволява илюстрациите на Илун Викланд да се разгърнат в цялата си прелест. Цветовете са свежи и празнични, създават жизнерадостно настроение и със сигурност книгата може да се чете и по Великден (практика, която част от децата спазват – да предпочитат коледни книги извън зимните месеци).
Ако мога да отбележа един минус на изданието, то е преименуването на село Шумотевица на Булербюн. Това вероятно няма да има значение за читателите, които все още не са се срещнали с пълните истории за Лиза и нейните приятели. За останалите, които са изпитали удоволствието от прочита на „Ние, децата от Шумотевица“, тази промяна представлява сериозно предизвикателство. (Пример: малкият член на екипа ни (Даниел, 6 г.) помоли любезно да се подменя при прочита навсякъде Булербюн с Шумотевица.)
Книгата е отличен избор за попълване на детската библиотека и я препоръчваме горещо за читатели над 5 г. Преводът от шведски език е на Стела Джелепова, а илюстрациите са на Илун Викланд.
Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.