Кой прави детските книги: Мая Дългъчева
Мая Дългъчева е българска писателка, носителка на множество награди за детска литература. Често пише в “римувана проза”. Сред книгите й са „Пъстри приказалки“ (изд. Жанет 45), „Приказки от Оная гора“ (изд. Жанет 45), „Разкажи ми в рими“ (изд. Булвест), „Топлото човече“ и „Как Кученцето си намери дом“ (изд. Жанет 45). Номинирана е неколкократно за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.
С нейните отговори на нашите въпроси поставяме началото на поредицата „Кой прави детските книги?“.
Опишете се с 5 думи…
Поляна, ръмеж, слънчоглед, камина, вятър.
Кое е най-трудно в работата ви?
Да ми кажат например „Трябват ми свежи стихчета за тротоар, подлез и пешеходна пътека, възраст 3-6, за утре!“
А най-вдъхновяващо?
Да се опитвам да опиша с наличните думи неща и състояния, за които няма измислена дума.
Ако не пишехте книги, щяхте да бъдете…
… ужасно самотна. Книгите ми ме срещат с десетки невероятни хора, които иначе никога не бих срещнала в рамките на един живот. Ако реша да опиша някога тези срещи – с надникването в съдбите, с техните споделяния, затрогващи молби, подаръци, писма, изненади, с необикновените приятелства от пръв поглед – ще се получи навярно една дебела книга с най-изумителните приказки, които някой може да си представи. И които аз не бих имала въображение да измисля.
Коя детска книга ви е разсмяла най-много?
Разсмивали са ме определени моменти от много детски книжки, но не мога да избера една и да я посоча. Аз и не мисля, че детските книги са или пък би трябвало да бъдат предимно смешни и забавни – хубавата книга за деца съдържа всичко, както и книгите за възрастни. Както и животът на едно дете впрочем.
А коя ви е натъжила най-силно?
„Майчина сълза“ – разплакваше ме някога, разплаква ме и днес.
Ако можехте да се запознаете с един-единствен любим герой от книгите, кой бихте избрали?
Мери Попинз.
Ако можехте да живеете в детска книга, коя щеше да е тя и защо?
„Приказки от Оная гора“ – заради чистия въздух.
И защото в нея има място и за деца, и за възрастни.
Когато ви попитат за детски книги, най-напред се сещате за…
„Сговорна дружина“ на Разцветников – първата книжка в живота ми.
Три неща, които не знаем за вас?
Инат, идеалист, умерен авантюрист.
Какво ще пожелаете на българските читатели?
Да срещат една книга, както се среща човек.
Книгите са живи същества – те имат мисли и чувства. С някои няма какво да си кажеш, с други е хубаво да си побъбриш за малко, с трети можеш да си говориш по цял ден и всеки ден, без да ти омръзне.
Тези, последните, се познават и по това, че искаш да ги гушнеш, заспивайки. И ти се свиди да ги даваш назаем. Обаче в същото време непременно държиш да ги запознаеш с всичките си приятели. Затова ги купуваш като най-скъп подарък за Коледа, дори с последните си пари понякога. Обичаш думите им, дори се случва да говориш с техните думи.
Времето минава, пораснал си, раздаваш стари книги тук и там, но тези книги остават в твоята домашна библиотека. Защото искаш да ги запознаеш и с детето си, после с внуците, да си припомняш думите им, да милваш пожълтелите страници… За да срещнеш тези книги, трябва да си срещнал много книги по пътя си – така, както се среща човек.
–
Още любопитна информация за Мая Дългъчева ще откриете и в сайта на Награда „Бисерче вълшебно“.