Когато изтича надеждата, остава само „Молитва към морето“

Никога няма да забравя погледите на бежанците, настанени в общежитията край София. Тъгата в очите им, примирението, но и желанието да започнат начисто, да осигурят спокойствие за децата си. Това бе във времето, когато войната в Сирия още не съществуваше и Европа не бе озлобена към хилядите бежанци, прииждащи на талази към бреговете й, в търсене на убежище.

Днес бежанците са числа – пристигнали в Европа, удавени, настанени, екстрадирани. Тъжно е да живееш в свят, в който човеколюбието се топи като пролетен сняг. Кога започнахме да презираме човешките същества, търсещи убежище за най-ценното, за децата си? Често мислите ми се връщат към разтърсващата история, описана в книгата „Има крокодили в морето“ на Фабио Джеда (изд. „Жанет 45“). Усилено търся начин, по който да предам на децата си посланието, че всички сме хора и на никого не трябва да се случва подобно нещастие, да бъде бежанец.

„Молитва към морето“ на Халед Хосейни (изд. „Обсидиан“) проследява разказа на един баща, бдящ на морския бряг над спящия си син. Разказ, в който е събрана светлината на безгрижните дни в Хомс.

„Иска ми се да можеше да си спомняш Хомс като мен, Маруан.“

Късчета от маслинови гори, семейни обеди, оживление на пазара, златни медальони и щастливи лица на хората по улиците – картина на обикновения живот, който всеки иска да живее.

За хубавите мигове си спомняме, когато са безвъзвратно отминали.

Помътнели от експлозиите, натрошени на хиляди парчета, удавени в кратерите на бомбите – това са познанията за маслиновите гори и семейните вечери, които днес носят децата на Хомс.

Те знаят кой цвят на кръвта е по-опасен. Те търсят в пролуките своите майки и плуват в кратерите, в мигове на затишие. 

Никой родител не може да живее с мисълта, че за детето му утре може да не съществува.

„Всички търсим дом.

Чувал съм, че сме неканени.

Че сме нежелани.

Трябвало да отнесем

нещастието си другаде.“

Картинната книга „Молитва към морето“, написана от Халед Хосейни (изд. „Обсидиан“), е обръщение към човечеството, способно да тласне в безразсъдството си хиляди невинни по пътя към смъртта, в търсене на дом. Изумителните акварелни картини на британския художник Дан Уилямс допълват, подсилват, омекотяват думите на световноизвестния писател, превръщат четенето в дълго пътуване между преди и сега, между рая и ада, между щастието и страха.

Никой не знае какво ще е бъдещето му. Затова е хубаво да помним уроците на миналото и да хвърляме взор отвъд пределите на собствения си балон. Така (може би) ще научим децата ни какво е човечност. Може би ще избегнем и грешките на онези, решили да бранят собствената си истина с цената на невинни животи.

Никой не заслужава да бъде поредната бройка в статистиката на нещастието. В историята ни има твърде много подобни данни. И ако днес не виждаме решение на световните конфликти, нека започнем от малката промяна, която все пак зависи от нас – да предадем на децата посланието, че всеки човек е ценен и никой не трябва да бъде нежелан.

–

Историята в „Молитва към морето“ е провокирана от съдбата на 3-годишния Айлан Кюрди от Сирия, който се удави в Средиземно море през 2015 г., докато се опитва да стигне до бреговете на Европа. През следващата година броят на загиналите бежанци е 4176 и продължава да расте.

Книгата е подходяща за деца от 8 години нагоре. Преводът е на Любомир Николов. „Молитва към морето“ се издава в 35 страни, като част от приходите ще бъдат дарени на Върховния комисариат за бежанците на ООН. 

Вземете книгата с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.