Признавам, че досега не бях чела детска книга от екзотична литературна дестинация като Фарьорските острови и да, наложи се специално да проверя къде се намират те. Така “Плоският заек” (изд. “Дамян Яков”) на фарьореца Бардур Оскаршон съвсем закономерно привлече интереса ми.
Каква е историята? Куче и плъх вървят по улицата, когато забелязват на асфалта един плосък заек. Няма да увъртам – заекът е в този нетрадиционен вид заради пътен инцидент и без всякакво съмнение е мъртъв. Въпросът пред кучето и плъха е какво да правят с него.
Не е никак любезно или пък забавно да го върнат на стопаните му, затова двете животни първо усилено обмислят различни варианти, а след това цяла нощ майсторят нещо в кучешката колиба. На сутринта на заека му предстои едно последно приключение, за което обаче ще оставя сами да научите.
Напълно съзнавам, че “Плоският заек” ще бъде шокираща и навярно трудно възприета книга на българския пазар. И то не за малките читатели, за които е предназначена, а за техните родители и детегледачи. За нашето общество и традиции във възпитанието на децата, обсъждането на въпроса за смъртта най-често се свежда до неловко подминаване на темата и отлагане на разговорите за момента, когато децата са по-големи. Затова на мнозина подходът на Оскаршон ще се стори непочтителен или направо кощунствен. Ако обаче сте от хората, които смятат, че честността с децата по важни житейски въпроси е по-добрият подход за възпитание, не пропускайте да се насладите на тази екзотична и очарователна книжка.
Стилът на Оскаршон, който е едновременно автор на текста и илюстрациите, е пределно опростен и изчистен от подробности. Рисунките му са по детски семпли и лаконични – и като цветове, и като композиция. От тях струи наивност и лекота, които на пръв поглед противоречат на темата на “Плоският заек”, а на втори поглед дават голяма свобода за разговори и обяснения. Вярвам, че по-смелите и освободени читатели ще оценят свежия и неочакван подход към смъртта и какво се случва след нея.
Преводът е на Росица Цветанова, която напълно е успяла да предаде духа на историята, а заслугата й за появата на книгата на български се простира отвъд превода. Нямаше как да пропуснем да не я разпитаме за това как “Плоският заек” се е озовал в ръцете й, какво й прави впечатление в детско-юношеската литература на скандинавския Север и още куп интересни неща, затова очаквайте интервюто на “Детски книги” с нея в следващите дни.
—
Бардур Оскаршон (р. 1972) е фарьорски художник, илюстратор и автор на книжки с картинки. Като детски писател дебютира през 2004 г. и още първата му книга е включена в каталога White Ravens. Преди дни стана известно, че е включен и в последното му издание, White Ravens 2016, с книгата си Wilbert.
Творбите му са преведени на датски, норвежки, шведски, исландски, френски, немски, английски, чешки, а вече и на български. Има редица награди и номинации, неведнъж е номиниран за Наградата на Северния съвет, вкл. с „Плоския заек“. 
Започва да рисува още като дете и публикува в местния вестник за деца. Първата му илюстрирана книга всъщност е написана от дядо му, а мотив от дебютната му авторска творба „Куче, котка и мишка“ е изобразен на пощенски марки в родината му.
