Историите на Дерек: Животът ми като автор на комикси

Историите на Дерек изглеждат лековати и забавни, но зад тях се крият доста теми, вълнуващи децата. Взаимоотношенията в училище, трудностите на хлапетата и тайните им мечти са на фокус в поредицата на Дженет Тажиян (изд. „Софтпрес“), а подкрепящата роля на бащата се оказва жизненоважна за преодоляването на спънките. Това е и причината да изберем „Животът ми като автор на комикси“ за книга, подходяща за Седмица на бащата 2017. Представянето оставяме на Цветомира Дукова.

Поредната книга от „Историите на Дерек“, „Животът ми като автор на комикси“ (изд. „СофтПрес“) на Дженет Тажиян е вече факт и аз й се нахвърлям лакомо, все едно е любимият ми сладолед в ужасно горещ летен ден. Какво ли ще забърка Дерек Фалън този път?

И ето я първата изненада: В „Животът ми като автор на комикси“ Дерек е по-голям, мисли малко повече преди да действа и е все по-отдаден на своята страст – рисуването, за сметка на някои „бебешорски“ забавления. Той събира четенето на комикси, което обожава, и илюстрирането на трудни думи, което е негово задължение, и започва да създава свои собствени комикси. На път е да се превърне в художник, а това, по думите му, ПОЧТИ компенсира мъченията в училище.

И като заговорих за училище… Проблемът тази учебна година не са безкрайните часове и досадните домашни, а новото момче, което се държи ужасно. Без никаква видима причина, Умберто взима Дерек на мушка, за да превърне живота му в кошмар. Така авторката много деликатно въвежда темата за тормоза в училищата, който освен физически, може да бъде и психически.

Като извънкласна дейност Дерек основава свой клуб за рисуване на комикси, но за беда се оказва, че Умберто също рисува. Той дори притежава по-добра техника в процеса на създаване на комикси, въпреки че му липсват оригинални идеи. Дерек, от друга страна, е пълен с най-неочаквани и изумително забавни хрумвания (бебе тюлен, което обира банки!). Така се поставя началото на истинска комиксова война. Кой ли ще я спечели? Дерек е вдъхновен от това съперничество и е изпълнен с желание за усъвършенстване и успех, който преследва с голямо постоянство.

„Животът ми като автор на комикси“ е малко по-сериозна книга от предходните две, което се компенсира от няколко убийствено забавни комикса между страниците. Освен обичайните лудешки приключения, Дерек научава, че светът не се върти единствено около него. Проявява благородство, отблагодарява се подобаващо за сторено добро и започва да се влюбва, макар че изобщо не го осъзнава.

Време е да си взема сбогом с любимите ми герои до следващата книга от поредицата – с умницата Карли, която сякаш расте твърде бързо, с Мат, който е по-верен приятел от всякога, с г-ца Маккодъл, станала неузнаваемо непреклонна, с незаменимите Боди и Франк и с едно страхотно хлапе на име Дерек Фалън…но без излишни драми, защото техните истории винаги ще са на една корица разстояние.

– – –

Обикновено в книгите тип „дневник“ ролята на родителите или е осмивана, или изобщо не е описана. Онова, което отличава „Историите на Дерек“, е тъкмо силната роля на семейството, служещо като пристан за главния герой, подмятан от вълните на тийнейджърския живот. Бащата на Дерек му помага да се справи с трудностите в училище, дава му добри идеи и никога не отказва да се съюзи с момчето срещу здравословните буламачи на майката. С две думи: баща-мечта. Може би затова и Дерек се развива като мъж-мечта или поне така ни се струва, че ще свършат нещата накрая.