Има крокодили в морето: истинската история на Енаятолах Акбари

„Защото са важни събитията. Важна е историята. Това, което ти се случва – то е важно и то променя живота ти, а не къде си и с кого си.“

Навръх July morning, когато вързастните посрещаха изгрева на слънцето с надежда за ново и по-красиво начало, аз отгърнах последната страница на „Има крокодили в морето“ (изд. “Жанет-45”) – истинската история на едно афганистанско момче. Енаятолах Акбари е героят, за когото ще ви разкажа с удоволствие, защото въпреки трудностите, с които се сблъсква, той мечтае за ново и по-добро начало. И го постига!

Фабио Джеда е авторът, заел се с трудната задача да запише и представи пред читателя тъжната, ужасна, трудна и все пак вдъхновяваща история на малко афганистанско момче, изминало дългия път от родната си страна до Италия. Път, отнел му повече от осем години, в които само силата на волята крепи Енаятолах.

Историята започва от момента, в който момчето е на 11 години, а майка му гоизоставя в samavat (нещо като хан) в Пакистан. „Жестока майка“, ще си помислите, но действията на смелата жена са най-голямата услуга, която тя успява да направи на сина си. Опасностите дебнат Енаят, защото е хазара в страната на талибаните.

Спасен или не, Енаятолах се озовава сам в чужд град и в чужда държава. Опитите му да преживява криво-ляво като момче за всичко, го срещат със Суфи. С него отиват на работа в Иран и преживяват немалко мъчения по строежи и заводи – гонени, репатрирани и отново завръщащи се по прашните пътечки на недружелюбната страна. Изморен от мъчителното си съществуване, Енаятолах се сеща за съвета на майка си – да мечтае и да следва мечтите си. А той мечтае – за по-добър живот, за спокойствие и за училище. Тези мечти го тласкат към опасния път през планините към Турция.

Животът в Истанбул обаче също не е песен за бежанците. Паркове, подаяния и никаква работа. Ден след ден, нощ след нощ. Само надеждата за по-добрия живот крепи момчето и го подтиква към следващата стъпка от трудния му път – Гърция.

Прехвърлянето на нелегални лица от Турция в Гърция става само по море. С надуваеми лодки. Без навигатор. Без обучение как да гребеш. С жертви, често от собствените ти приятели. А работата по Олимпиадата не е достатъчна за пускане на корени. Затова Енаятолах решава да се отправи към последната точка от пътуването си – Италия. Какво ще прави там? Ще търси момче от своето малко афганистанско селце. Ще го намери ли? Хмм, ами тя Италия е голяма, но щом Енаят има мечта, колко му е да претърси Апенините!

Историята на афганистанското момче е трогателна и до болка истинска. При нея няма розови очила, модни дрехи и изкушения. Тази история е сблъсък с живота в най-тежката и същевременно най-реална форма. И ако смятаме, че животът е несправедлив към нас, може би трябва да се вгледаме в очите на Енаятолах Акбари, за да открием удоволствието от покрива над главата ни, вкусната храна на масата и любовта на близките ни.

Ревюто е публикувано за пръв път през 2014 г.

Автор: Вал Стоева