Илюстрациите на Марайа възкръсват в новото издание на „Дивите лебеди“

В рубриката „Времевърт“ ви каним на пътешествие из страниците на златните детски книги. Понякога те са твърде отдалечени от днешните деца и се нуждаят от подкрепата на възрастните, за да влязат в живота на малчуганите. Друг път предлагат пътешествие назад в детството с красиви илюстрации, които са вълнували съзнанието на поколения. 

Вярвам, че за много от порасналите деца приказките на Андерсен са неразривно свързани с красивите издания в голям формат, илюстрирани изящно от италианеца Либико Марайа. Дълго време старите издания от 60-те години на ХХ в. можеха да се открият единствено в старите семейни библиотеки или по антикварните книжарници. За радост на почитателите им, изд. „Миранда“ започва преиздаване на някои от най-известните издания с илюстрации от Марайа, като началото поставят „Дивите лебеди и други приказки“.

Едва ли ще е нужно да правя преразказ на добре познати произведения като „Храбрият оловен войник“, „Цветята на малката Ида“, „Дивите лебеди“ и „Грозното патенце“ – всички те са включени в изданието, но са и добре познати на родителите, а вероятно и на децата. Затова ще си позволя да направя преглед между изданието на „Народна младеж“ от 1963 г., което притежавам, и новия вариант от края на 2017 г.

Първото усещане от книгата на изд. „Миранда“ е за завръщане у дома. Големият формат допълнително подсилва това чувство и единствените разлики са липсата на твърди корици и гланцираната хартия, която се отличава от остарялата и ронеща се мека тъкан на старото ми издание.

За да възкресят максимално спомените, от изд. „Миранда“ са запазили превода на Светослав Минков, като единствено са осъвременили изказа. В новото издание липсва предговорът от Минков към старото издание, но пък е прибавена полезна информация за писател, преводач и художник.

Когато се сравняват илюстрациите, може да се види колко се е развила полиграфията от 1963 г. до днес – в някои илюстрации печатът е размазан в старото издание и срещата с Елиза и братята й за пръв път беше кристално ясна пред очите ми.

Изборът на съвсем различна, гланцирана хартия, позволява на цветовете да изпъкнат и да се сторят на читателя още по-живи. От друга страна, отблясъкът на гланца понякога изморява очите на читателя, но е ясно, че средно положение трудно може да бъде намерено.

Разлика в двете издания са и заглавията на отделните приказки, както и липсата/наличието на инициални букви. За съжаление не успях да открия името на оформителя, който е изписал изящно с калиграфски почерк заглавията на две от приказките в старото издание и е заложил на различни техники при другите две:

Нарисуваните малки картинки към инициалните букви в старото издание също радват окото. Те липсват в новото издание с едно изключение – към приказката „Храбрият оловен войник“.

В новото издание, при оформлението на заглавията и инициалните букви е заложено на компютърен шрифт, но той със сигурност ще се чете по-лесно от малките читатели.

Сравнявайки двете издания страница по страница, с изненада открих две чисто нови илюстрации в новото, които са пропуснати в книгата от 1963 г. Първата е към „Храбрият оловен войник“:

Втората непозната илюстрация е към приказката „Цветята на малката Ида“ и показва героинята с двамата й братовчеди Йонас и Адолф:

Ако трябва да предпочета някое от изданията, всъщност не бих могла. Радвам се, че и синът ми ще може сам да разглежда книгата, която иначе не бих му позволила да държи поради ронещата се хартия и антикварната стойност на старото издание. Ето още няколко илюстрации, с които да си припомните творчеството на Марайа, докато правите списък на кого да подарите книгата на изд. „Миранда“.

Автор: Вал Стоева