Хартиените книги създават уверени читатели

Вечният дебат за предимствата и недостатъците на хартиените книги е отправна точка на десетки проучвания. Въпросът за бъдещето на четенето в дигиталната ера е все така актуален и разглеждането му води до нови и нови ценни открития, допускания и посоки на разсъждение. Една от тези посоки следва и Джил Баршей, с чийто текст за новинарската организация The Hechinger Report ви предлагаме да се запознаете.

Има много причини да харесваме електронните книги. Те са неизменно по-леки и често – по-бюджетни от хартиените. Но нов международен доклад показва, че физическите книги могат да се окажат важни за отглеждането на читатели.

Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), засягащо близо 30 държави, установява, че тийнейджъри, които, по техни думи, четат най-често хартиени книги, са получили значително по-високи резултати на тест за четивна грамотност в сравнение с тийнейджъри, които твърдят, че четат рядко или не четат въобще. Дори при равни други условия (сходен социално-икономически профил) четящите на хартиен носител отбелязват цели 49 точки повече по Програмата за международно оценяване, известна като PISA. Това се равнява на почти 2,5 години учене разлика. За сравнение, учениците, склонни да четат книги предимно от мобилни устройства, получават само 15 точки повече от нередовните читатели – разлика от по-малко от една година обучение.

С други думи, всяко четене е ценно, но четенето на хартия дава до много по-добър резултат.

Няма как подобно проучване да покаже дали именно хартиените книги са основната причина, поради която учениците се превръщат в уверени читатели. Може да се допусне, че уверените читатели просто предпочитат хартиения носител и биха се справили също толкова успешно, ако са принудени да четат от екран. Десетки изследвания са откроили предимството на четенето на хартия спрямо четенето от екран по отношение на разбирането на текста. Но тези изследвания обикновено се провеждат в лабораторни условия, където тестове за разбиране се полагат веднага след приключване прочита на пасаж в един или друг формат. А настоящият доклад допуска възможността за дългосрочни ползи за ученици, четящи редовно на хартия.

Трябва да се отбележи, че тестът за четивна грамотност на PISA от 2018 г. (когато се провежда и споменатото проучване на OECD – бел.ред.) е, в болшинството от изследваните държави, виртуален. Четците на хартиени книги отговарят правилно на повече въпроси за прочетеното от екрана, отколкото четците на дигитализиран текст.

Уверените читатели, които имат по-високи резултати на теста за четивни умения на PISA, също четат от екрани у дома, но предпочитат да използват мобилните си устройства за събиране на информация, като например запознаване с новините или сърфиране в интернет за домашна работа. Когато този тип читатели искат да прочетат книга, те посягат към хартиената такава или разпределят времето си за четене между хартиените и електронните книги.

На всеки три години 600 000 ученици по света полагат теста на PISA. Паралелно с него те попълват анкети за семейната си среда и читателските си навици. Изследователи от OECD съпоставят отговорите на анкетата с резултатите от тестовете и забелязват

интересна корелация между книгите в домашната библиотека, предпочитанието за четене на хартия и читателските постижения.

Докладът „Причинява ли дигиталният свят нарастващо разделение в достъпа до печатни книги?“ е публикуван на 12. юли 2022 г.

31% от 15-годишните в САЩ отбелязват, че не четат или четат само в редки случаи, сравнено с 35% в световен мащаб. Междувременно 35% от американските ученици заявяват, че четат предимно хартиени книги, което почти съвпада със средното международно ниво от 36%. Други 16% казват, че четат книги по-често от екран, а 18% отговарят, че четат еднакво често на хартия и от екран.

Електронните книги станаха изключително популярни в някои региони на Азия, но учениците, които четат на хартия, все още се представят по-добре дори в култури, където дигиталното четене е нещо обичайно. Повече от 40% от учениците в Хонконг, Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд съобщават, че четат книги предимно от мобилни устройства. И все пак в Хонконг, Малайзия и Тайван учениците, които четат на хартия или и в двата формата, имат по-висок резултат от тези, които четат основно електронни книги. Образователните системи в Хонконг и Тайван са две от най-ефективните в света и дори след напасване на социално-икономическия статус на учениците (т.е. и след сравняване на деца с един и същ статус – бел.ред.), предимството при четенето на хартия остава ясно изразено. И Тайланд, и Индонезия са изключение: четците от екран се справят по-добре.

Според данни на OECD, тийнейджърите по света се отказват от четенето сравнително бързо.

Петнадесетгодишните четат по-малко в свободното си време и по-рядко се ангажират с художествени книги. Броят на учениците, които смятат четенето за „загуба на време“, е повишен с повече от 5 процентни пункта. Едновременно с това резултатите, които бавно са се подобрявали до 2012 г., се влошават между 2012 и 2018 г. В изследваните от OECD страни, участвали и в двете оценки, резултатите от четенето показват стойности, отчитани за последно през 2006 г.

Изследователите от OECD все още не са установили дали наличието на физически книги у дома има чак такова значение в дигиталната ера. В ученическите анкети на PISA се споменава, че всеки метър книжна лавица обикновено съдържа 40 книги. Младите хора са помолени да преценят броя на книгите в домовете си, имайки предвид тази информация. Както децата от по-богати, така и тези от по-бедни семейства, съобщават за по-малко книги в дома си през последните 18 години, но разликата между броя книги в двете групи се запазва, като по-заможните ученици живеят сред два пъти повече книги от по-неплатежоспособните.

Да се измери влиянието на книгите у дома, е като да се разреши апорията с кокошката и яйцето.

OECD установява, че учениците, които имат повече книги у дома, показват по-голямо желание да четат. Логично, учениците, заобиколени от физически книги, може да се почувстват по-насърчени от семействата си да бъдат читатели и по-вдъхновени да четат. Но може да се окаже, че всъщност учениците, които обичат да четат, получават много книги като подаръци или носят повече библиотечни книги у дома. Също така е възможно двата сценария да са истинни едновременно и да са взаимозависими: повече книги у дома мотивират децата да четат, а ненаситните читатели купуват повече книги.

Изследователите от OECD са най-загрижени за учениците от по-бедни семейства. 94% от учениците от семейства с ниски доходи в 26 развити страни са имали достъп до интернет у дома през 2018 г. спрямо 75% през 2009 г. Но

„…докато учениците в неблагоприятно финансово положение наваксват по отношение на достъпа до дигитални ресурси, техният достъп до културен капитал като хартиени книги у дома е намалял.“, подчертава OECD.

Когато една празнина се запълва, се появява друга.

Макар и четенето от хартиен носител да дава повече на младите хора, четенето от цифрови устройства е почти неизбежно. Наместо да го заклеймяваме и ограничаваме, добре е да проучим какво можем да направим като родители, за да подпомогнем децата си да извлекат максимума от екранното време. Прочетете повече по темата в статиите „Как дигиталният текст променя начина, по който децата четат?“ и „Децата и технологиите: съвети за родители в дигиталната ера“.

Снимки в статията: The Hechinger Report

Превод: Гергана Димитрова