Един по-различен разказ за Великден от спомените на Юлия Спиридонова
Харесваме да се зачитаме в спомените на хората, любопитни сме какви са ситуациите, мислите, образите, оставили най-ярка следа в съзнанието им. Изслушали разказите на Керана Ангелова, Весела Фламбурари и Мария Михайлова, решихме да попитаме и писателката Юлия Спиридонова-Юлка как е изглеждал най-запомнящият се Великден в нейните детски години. Ето какво ни сподели тя:
Обичам всички празници, но Великден е любимият ми. Спомням си, че около един Великден баща ми (художникът Симеон Спиридонов) реши да кръсти нас, трите му дъщери, в православната вяра.
Вероятно си е търсел още един повод за купон, ако питате мен. Някога, по времето на социализма, хората се кръщаваха тайно. Иначе ги наказваха, уволняваха, изключваха от партията и какво ли не още. Но моите родители не членуваха в комунистическата партия, не работеха на заплата, а на хонорар, и вече бяха наказвани, та явно много-много не им е пукало.
Баща ми със замах организира купона, така де, кръщенето. И понеже повечето от гостите се притесняваха да влязат в черква (вижте по-горе защо), баща ми му намери леснината – извика селския поп у нас. Всичко това се вършеше в дълбока тайна – толкова дълбока, че не само цялото село, ами и околните села разбраха за приумицата на Художнико.
В деня на нашето свето кръщение къщата беше пълна с народ. Купонът беше започнал още от сутринта. Не щеш ли, оказа се, че за тайнствения обред трябвало да има и пита. Ама не каква да е пита, а специална, нали се сещате, с разни красоти от тесто отгоре, обреден хляб, по възможност бухнал и прясно изпечен. В онези тъмни времена по магазините такива пити нямаше, та в цялата дандания мама (художничката Лилия Петрова) трябваше да меси пита.
Всеки, който е месил пита знае, че това не е проста работа. Първо, трябва да е топло, за да втаса питата и да бухне. Тоест, в кухнята ти не трябва непрекъснато да влизат и излизат гости, които търсят още чаши, салфетки или мезе. Трябва да си спокоен, че даже и весел, защото тестото (твърдят майсторите) усещало лошото настроение и стреса. Явно милата ми майчица е била доста стресирана, защото опечената питка не приличаше на обреден хляб, а на паве – по тежест, по твърдост и дори по форма.
Най-после попът пристигна с всичките си кръстове, свещи и кадилници. Наредиха ни нас, трите момичета, като аптекарски шишета пред цялата тълпа купонджии и попът взе да мърмори нещо под нос и да размахва кадилницата. Помня, че обикаляхме насам-натам, попът ни маза с нещо гадно по челата, пя и мърмори още известно време. Стоически изтърпяхме всичко.
Реших, че вече му се вижда краят на това мъчение, когато попът поиска обредния хляб. Павето му беше поднесено. Попът го пое и залитна под тежестта му. После понечи да забоде в него тънката църковна свещ. Свещта се сплеска като куршум в гърдите на Батман. Попът пробва с друга свещ – напразно. Накрая се отказа и някак зави свещицата, та да стои криво-ляво изправена върху павето. След това, докато припяваше нещо, се опита да отчупи парче хляб. Къде ти! Павето можеше да се разреже само с електрически трион.
Попът дърпа, натиска, проклина, извива павето, а проклетата питка не се разчупваше и не се разчупваше. В тази епична борба павето бележеше победа след победа. Гостите се смееха все по-гръмогласно. Попът запретна ръкавите на расото и приложи на павето забранена хватка. Коварното паве се изплъзна от потните му ръце. Представих си как питката излита, рикошира в пианото и прасва по главата най-гръмогласния сред купонджиите. Уви, случи се друго – павето падна… право върху крака на попа. Милият старец започна да подскача на един крак. Не мога и не трябва да напиша думите, които каза тогава. Този винаги толкова мил, смирен, кротък и добър Божи човек беше изкаран извън кожата си.
Не помня как завърши ритуалът, помня само бурния смях на гостите, които отнесоха попа, за да го тешат по светския начин – с много пиене и вицове.
Ние, трите дъщери на Художнико, получихме кръщелните си свидетелства и официално станахме православни християнки. След тази случка, да ви кажа, не тача много-много религиозните обичаи. Няма начин да се сблъскате с мен под масата на великденската служба. Рядко ще ме видите да паля свещ, а да се кръстя пред икона – никога.
Обаче и аз като моите родители, макар и не особено религиозна, съм силно вярваща. И затова ще празнувам най-тържествено Великден и тази година. Дори смятам да омеся козунак.