Достатъчно е, че те има

Българските читатели познават полската писателка Малгожата Гутовска-Адамчик от романа й за юноши “13-та пряка”, който екипът ни хареса много. Истинско удоволствие е да четем на български и втори неин роман – “Достатъчно е, че те има” (изд. ЕМАС). Централна тема в него е първата любов – голямата, истинската, единствената – и трудният път към намирането на собствената идентичност.

Още с първите няколко изречения Гутовска-Адамчик ни поставя в обувките на 17-годишната Вероника. На пръв поглед тя е най-обикновено, даже скучновато момиче, без приятели и напълно различна от съученичките си, които залагат на външния вид, мъжете и клюките. Всъщност е умна, чувствителна и сериозна тийнейджърка, която мечтае за голямата любов.

Вероника се чувства изолирана, без своя среда. Родителите й не проявяват интерес към вътрешния й живот и проблемите й. (Що се отнася до тях, щом в училище всичко е наред, значи няма поводи за притеснение.) По-големият й брат успешно я игнорира. Така момичето се е превърнало във вечно намръщена песимистка, която не вярва, че нещо хубаво ще й се случи в живота. Животът (и авторката) имат други планове за нея.

При пътуване с влак Вероника среща чаровния Филип – студент, прохождащ актьор, красив, остроумен, мил. Като в сбъдната мечта, двамата започват да се виждат, а момичето започва собствен блог, в който описва срещите им. В същото време неприятен инцидент на метростанция я среща със симпатичния Марек – бивш съученик на брат й. А докато пише в блога, Вероника започва онлайн кореспонденция и с загадъчния Пьотър СПП (Спешна психологическа помощ). Защото, както се досещате, не всичко във връзката с феноменалния Филип върви идеално.

Бавно и увлекателно авторката превежда читателя през всички етапи на първата любов – първоначалната еуфория и радост от срещите, маниакалното очакване на обаждането/имейла от другия, съмненията, страданията – изобщо, пълната гама от емоционални крайности и залитания, които повечето от нас познават.

Романът е написан в първо лице, а Гутовска-Адамчик успява да създаде автентичен и интересен “глас” на героинята си. Признавам, че на моменти звучи твърде драматично, сериозно и философски, но кое 17-годишно момиче не се смята за затънало в драми?

Защо животът постоянно й поднася някакви изненади, защо не може да е мил, отвратително предвидим и поразително подобен на Здрач?

Защо любовта не е магистрала към щастието, а камениста пътечка, виеща се по ръба на дълбока урва и трябва да си отваряш очите на четири, за да не се хлъзнеш в пропастта или да не те удари парче скала по главата?

Вероника ми стана изключително симпатична с желанието да си обясни собствените постъпки, упоритостта си да надмогне себе си и умението да извлече градивен житейски опит от любовните разочарования. Именно последното смятам за най-ценното й качество: колко от нас са способни да понасят разочарованията с разбирането, че всъщност те са неизбежен житейските опит, който ги учи?

“Достатъчно е, че те има” е универсална история, която може да бъде отнесена както към различни географски ширини, така и към различни времена. Все пак търсенето на себе си и изследването на собствените граници са изпитания, през които всички преминаваме.

Малгожата Гутовска-Адамчик е умел, честен и премерен писател, който разказва историята за първата любов с много уважение и разбиране към тийнейждърките. Като читател не ми беше трудно да се почувствам съпричастна на случващото се с героите и не бях подразнена от излишна мелодраматичност (последното е основната причина да не обичам романтични истории). Заради това вярвам, че “Достатъчно е, че те има” е интригуващо четиво както за тийнейджърките, така и на по-върастните читателки, които с вълнение ще могат да си спомнят собствените си перипетии.

Преводът е на Милена Милева.

Вземете книгите на Малгожата Гутовска-Адамчик с код DK19 с 10% отстъпка от Ozone.bgКогато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.