„Дяволчето“, което стана коминочистач
През 2019 г. бях на кратко пътуване в Чехия и исках непременно да си купя книга от чешки автор. Не владея чешки, затова решението се оказа книга без думи. Така се „запознах“ с чешкия илюстратор и автор Павел Чех и много се зарадвах, когато изд. Персей се осмели да го представи на българските читатели с очарователната картинна книга „Дяволчето“.
Флоримон е млад дявол, който си живее доволно и безметежно в Пъкъла. Докато не бива изпратен при хората с тежката задача да ги тормози и да им пакости. Особено на коминочистачите.
атоварен с бохчичката си с най-необходимите неща, като книгата „Как да пакостим на хората и особено на коминочистачите“ и вълшебно огледало, което изпълнява едно-единствено желание, но пък каквото и да е, младият дявол се заема с ентусиазъм със задачата си.
Отначало вредителството му потръгва и му носи удоволствие. Коминочистачите и жителите на града ги сполетяват злощастия без да подозират кой е виновникът.
Скоро идва пролетта, слънцето грее, небето е ясно синьо и Флоримон започва да усеща някаква липса. Волният и весел живот на пакостник вече му доскучава и дори играта на пъклени карти сам със себе си не успява да го развесели.
Докато в навечерието на Коледа не попада в къщата на единствената жена коминочистач – нямата, но красива Традамила. А това е началото на преобразяването му, защото:
„… у всеки, дори и у най-лошия човек под слънцето, се крие поне зрънце добро и че никой не е само лош.“
В крайна сметка „Дяволчето“ се оказва история за любовта и силата ѝ да преобразява. Според Павел Чех „Когато някой дявол извърши добрина, се превръща в обикновен човек“.
За промяната на Флоримон най-добре ще ви разкаже с думи и образи самият автор. Аз мога да ви издам, че на финала вълшебното огледалце бива счупено, а единственото желание на Флоримон е затрогващо и крайно нетипично за дявол.
„Който раздава радост, сам я притежава.“, смята Традамила. В „Дяволчето“ Павел Чех щедро раздава радост с красивите си илюстрации, с които представя еднакво убедително сцени от подземното царство на дяволите и градските покриви. Рисунките му умело допълват чувствата и впечатленията породени от текста и правят историята особено въздействаща.
Преводът е на Деница Проданова, а за мен беше удоволствие да срещна думи като вредителствам, злорадостни и препирни.
„Дяволчето“ е от особената порода книги, които заради множеството илюстрации и кратък текст се възприемат като книги за деца, но е еднакво подходяща и за възрастни. Ако все пак решите, че ви трябва дете като предлог да я прочетете, най-добре е да е над 7 години.
