Денят, в който пастелите си тръгнаха

Едно от заглавията, които екипът ни се надяваше да види на български език, е „Денят, в който пастелите си тръгнаха“. Написана от Дрю Дейуолт и илюстрирана от любимия Оливър Джефърс, книгата е безспорен феномен по света. За щастие, 12-те световноизвестни пастела вече говорят на родния ни език, благодарение на изд. „Хермес“.

Когато отваря кутията си с пастели в училище, Дънкан открива единствено купчина писма, адресирани до него. Всички са написани от пастелите му, които се чувстват силно засегнати от отношението на момчето към тях.

Червеният е недоволен, защото Дънкан го кара да рисува здраво, дори и по празници.

Лилавият е толкова прецизен, че трудно може да преглътне излизане извън очертанията.

Бежовият е онеправдан, защото всички го наричат светлокафяв и никога не му се падат хубави неща за рисуване (освен ако не смятате, че печената пуйка е особено интересна).

На сивия му се налага да рисува ОГРОМНИ животни – сигурен признак за бързо професионално изтощение.

Белият… ама защо изобщо някой използва бял пастел върху бял лист?!?

Черният пастел страда, защото е използван единствено за очертаване на контури. Каква несправедливост, нали?

Зеленият всъщност е изключително доволен от Дънкан. Виж, съседите му, жълтият и оранжевият, побъркват всички със споровете си кой е истинският цвят на слънцето.

Синият и розовият също недоволстват – единият страда, че е твърде употребяван, а другият – че въобще не е използван.

Кремавият пък дори не смее да се покаже от кутията заради небрежността на Дънкан.

Горкото момче! Кой да подозира, че едни невинни детски рисунки могат да забъркат такава каша?

Историята, измислена от Дрю Дейуолт, е с великолепно чувство за хумор. Децата със сигурност ще се забавляват и накрая ще финиширате със стотици шарени рисунки. Възрастните също могат да разпознаят себе си в част от героите: изтощението, недоволството, твърде прецизните или твърде мрънкащите колеги… Изумително забавно написана от Дейуолт и преведена от Даниела Атанасова, историята е страхотен подарък за всички от 4 години нагоре.

В оригинал цялата книга е изписана на ръка с добре познатия почерк на Оливър Джефърс. Неговото умение да пише и рисува като 4-годишен, абсолютно майсторски и брилянтно, е най-сериозното изпитание при публикуването на „Денят, в който пастелите си тръгнаха“. С нелеката задача да направи художествена адаптация се е заел Тодор Пунгеров, който се е опитал максимално да се доближи до оригинала. Като върл почитател на Джефърс виждам разликите, но и не мога да отрека, че пастелите говорят и пишат достойно на български език.

Прочетохме книгата със сина ми (имаме я на английски, но не съм му я чела в оригинал), който слушаше с особен интерес. Кикотеше се на част от писмата, размишляваше над други и накрая взе кутията със собствените си пастели, за да ми нарисува… шарени рисунки.

Ако трябва да опиша „Денят, в който пастелите си тръгнаха“ с три думи: велика, задължителна, прелестна!

Повече за книгата и продълженията й ще откриете в специалния сайт на английски: http://www.crayonspicturebooks.com

 

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.

 

ДРЮ ДЕЙУОЛТ е писател и режисьор на кино- и телевизионни продукции. Живее в Южна Калифорния със съпругата си и двете им деца. Любимият му пастел е черният, но се опитва да използва всички, за да не си тръгнат. www.drewdaywalt.com

ОЛИВЪР ДЖЕФЪРС създава изкуство както за деца, така и за възрастни. Илюстрованите му издания са отличени с редица награди, сред които ирландската награда за детско заглавие на годината в категория „Книга за най-малките“. Роден в Белфаст, сега той живее и работи в Бруклин, Ню Йорк. Любимият му цвят е шарено райе.