Даан Бийки: „Не искаме да възпираме развитието на технологиите, учим се да работим в синхрон с тях.“

През юни 2023 г. членовете на Европейската мрежа за грамотност EURead се събраха в България, за да обменят опит и идеи по отношение на насърчаването на четенето. В настоящата рубрика споделяме интервютата си с част от представителите на мрежата и опитваме да установим кога гледните точки стават допирни. Днес предаваме разговора си с Даан Бийки, експерт в нидерландската фондация „Четене“ и координатор на „EURead“.

Къде се намира Европа в сравнение с други места по света по отношение на нивото на грамотност и усилията за нейното насърчаване?

Хората гледат на Европа като на по-богатия континент, с по-развитата училищна система, откъдето приемат, че всичко тук би следвало да работи по-добре. Може би това е вярно в сравнение с много части на света, но, от друга страна, европейците сме изправени пред същия проблем като останалите – пред все по-ниски нива на грамотност. Младите не умеят или не искат да четат, технологичната революция е факт, културните промени – също, свободното време се прекарва по различен начин. И ето че четенето на книга, дори в Европа, вече не е толкова саморазбиращо се, колкото беше преди. Може би в някои отношения се справяме по-успешно, но ни липсва принципната увереност, че това е така.

Как европейските страни се адаптират към масовото дигитализиране на информацията и комуникацията?

Мисля, че сме едва в началото на осъзнаването какво се случва – защото се случва толкова бързо, а и се променя постоянно. Да вземем например социалните мрежи. Тъкмо си помислиш, че си разбрал фейсбук, и той излиза от мода. Тъкмо си помислиш, че си разбрал инфлуенсърите, и те променят тактиката. Да не отваряме дума за ChatGPT. Та, опитваме се да се адаптираме, но няма едно решение.

Все по-явно е колко тясно е свързано четенето с фокусирането – и колко е важно да имаш умствената нагласа да се съсредоточиш, а също и способността да го направиш.

Засиленото използване на технологиите и социалните мрежи намалява тази способност, защото, както всички знаем, те са предназначени да привлекат вниманието ни, а за да четем, ние се нуждаем от него. В този смисъл, четенето става по-малко привлекателно за младите хора. И когато се сблъскат с по-дълъг текст, с по-обемна книга, те могат действително да се изплашат.

Така че, отново, организации като нидерландската фондация „Четене“ и мрежата „EURead“ непрестанно обсъждат как да се адаптират към технологичния прогрес и как да се възползват от предимствата, които той дава – като достъпа до дигитални книги. Всъщност „EURead“ има и членове, които се занимават изцяло с разпространението на цифровите формати. Това е – ние не сме „лошите“, не искаме да стопираме развитието на технологиите, просто трябва да се научим да работим в синхрон с тях.

Полагате съзнателни усилия да ги обърнете в своя полза?

Да, полагаме. Пример за това е проектът „Readification“. Както знаем, много от младите хора са запалени по видеоигрите. Затова проектът предвижда наемането на професионални писатели, които да създадат различни истории за героите в играта. Ето как играещите стават четящи – макар и четенето да не е в самата игра, а в комуникацията около нея. По този начин се опитваме да достигнем до онези, които не докосват книга, но играят игри. След като прочетат историята на играта, те получават и съвети какво да подхванат след това.

Бих искал да спомена и виртуалната платформа, развивана от нас специално за учениците. Там те могат да споделят това, което четат, един с друг – малко като Goodreads, но в безопасна среда. Мисля, че доста младежи не искат да използват Goodreads, защото смятат, че е за вманиачените по четенето. Но теориите за насърчаването на четенето отбелязват, че да запишеш какво си прочел, е винаги полезно, а и да разбереш какво четат твоите съученици – също. Чрез тази платформа има как да ги попиташ и без да подемаш дълъг разговор за книги.

Какво чете Х? Изглежда ми интересно. Може да го пробвам и аз.

Как гарантирате, че вашите програми и ресурси са достъпни за всички деца?

Достъпът до книги е наистина важен. Ние сме ревностни поддръжници на училищните библиотеки. В бъдеще платформата, за която споменах, ще бъде свързана с обществените библиотека и, по възможност, с дигиталните формати на книгите. Аз лично бих предпочел децата да намерят път към библиотеката, поне училищната такава, и да прочетат книгата на хартия. Но дори да изберат електронния формат, с колегите ми пак ще правим всичко по силите си, за да им помогнем.

Интервюто проведе: Гергана Димитрова