Болничното куче – безотказно лекарство
Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са добре позната и обичана комбинация за българските читатели. Доналдсън обаче работи и с други илюстратори и пример за това е книгата ѝ „Кучето детектив“, чийто илюстратор е Сара Огилви. Двете дами явно имат специално отношение към кучетата, защото вторият им проект, който вече можем да четем на български, е озаглавен „Болничното куче“ (изд. „Жанет 45″).
Дот е далматинка и със своята възрастна стопанка всяка седмица посещава детското отделение на градската болница. Независимо от възрастта си, всяко болно дете изпитва някаква тревога. Беа е току-що постъпила в болницата и се терзае от неизвестността на следващите дни. Гюс е тийнейджър, който страда от скука. Мъничката Кейти има шарка и цялото тяло я сърби.
За всички тези болежки има едно универсално лекарство – безусловната обич на Дот.
„Започва да се гали и лапичка подава,
приятелски излайва, скимти и поздравява,
и си върти опашката на бързи обороти.
Дали ще плаче ….? О, вече не. Напротив!“
Внезапно Доти се оказва в ролята на пациент. Кракът ѝ е счупен и трябва да прекара затворена у дома 6 седмици. Без приятели?
„Дойдохме да те видим! – Дот лапичка подава,
приятелски излайва, скимти и поздравява,
и всички ѝ се радват. С приятели такива
щастлива ли е Доти? Да! Истински щастлива!“
Джулия Доналдсън отново е написала мила и затрогваща история, която ни припомня силата на добротата и взаимната грижа. Често в най-отчайващите моменти облекчението идва от една искрена прегръдка, нежно погалване и усмивка. Хубавото е, че добротворчеството не е присъщо само на хората – неслучайно кучето е определяно за най-добрия приятел на човека.
Историята на Дот е доразказана с веселите и очарователни илюстрации на Сара Огилви, които допълват информацията за чувствата на героите и отношенията между тях и Дот.
На сайта си Джулия Доналдсън разказва, че идеята за „Болничното куче“ ѝ хрумва, когато посещава детска болница близо до дома си и вижда снимка на истинско куче, което посещава децата в болницата. Оказва се, че Нала и нейната стопанка Санди също живеят наблизо и Доналдсън се включва в следваща тяхна обиколка. Посвещението в края на книгата е именно на Нала и Санди.
Книгата е подходяща за деца над 3 години. Твърдата корица и удобния формат гарантират дълги часове четене и разглеждане с удоволствие.
Книгата дава много възможности за допълнителни занимания по нея в зависимост от възрастта на детето:
- Запознайте го с различните породи кучета и разкажете повече за породата далматинец
- Посветете следващата разходка на разпознаването на породата на кучетата, които срещате
- Изгледайте заедно някоя от филмовите адаптации на „101 далматинци“
- Предизвикайте детето да измисли и нарисува проект на стенопис за детско болнично отделение
- Един от пациентите в книгата е глухо дете – разкажете за жестомимичния език и опитайте да научите 1-2 жеста
- Помолете детето да си представи, че е репортер, чиято задача е да разкаже за геройската постъпка на Дот, при която е ранена. Какви въпроси ще зададе? Как ще опише случката? Как ще опише кучето?
- Разгледайте внимателно илюстрациите и го помолете да измисли кратки реплики за героите, които можете да напишете на лепящи листчета и да поставите в книгата. При следващото четене, прочетете и тях.
В „Болничното куче“ няма и намек за Коледа, но историята е толкова мила и уютна, че е чудесно предложение за подарък с истинки коледен дух.
Преводът е на Мария Донева.
