Бисерчетата питат, Юлка отговаря – част I

Юлия Спиридонова – Юлка е автор на дузини преводи, книги и адаптации за деца и юноши. Нейните творби й носят отличията „Петко Р. Славейков“ (2010), „К. Константинов“ (2010), „Перото“ (2015), „Бисерче вълшебно“ (2016) и любовта на хиляди български деца. Част от тях са членовете на мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“.

На 10. април 2019 г. тя гостува на малките читатели от библиотеката в Пирдоп, СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Златица, 98. НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, ОУ „Проф. Марин Дринов“ в Панагюрище,  ДГ №1 „Детелина“ в Тервел, ОУ „Райна Княгиня“ в Пловдив и СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Самуил…едновременно. Публикуваме въпросите, които всички те зададоха на Юлка през Zoom, както и нейните отговори, в два отделни материала. Част I e посветена на литературния Франкенщайн, позволеното шпионство и приказливите герои.

По истински случаи ли пишеш?

Художествената литература всъщност рядко разчита на съвсем реални събития. Можеш да използваш някаква малка случка и около нея да изградиш цяла голяма история.

Всеки писател е нещо като доктор Франкенщайн, който прави чудовище – оттук взима крак, оттам взима ръка, оттук – едно синьо око, а оттам – кафяво, и така става един съвсем нов герой.

Понякога този герой наистина може да бъде страшен, но в повечето случаи като че ли са симпатични. Примерно Пипи Дългото чорапче.

Откъде идват идеите за нещата, които пишеш?

Oбикновено започва да ми говори героят. Не го чувам с ушите си, а го усещам някъде тук (сочи сърцето си). И той приказва, приказва. Аз в този момент имам друга работа – да речем, че пиша сценарий за филм или превеждам книга. И казвам: „Сега нямам време за теб, моля ти се, остави ме.“ Обаче това същество приказва, приказва и търси внимание. И аз в крайна сметка просто съм принудена, за да спре да ме тормози, да започна да му записвам историята.

Защо си избрала да си писател?

Не го избрах аз, някак то ме избра. Много, много дълго време дори не ми минаваше през ум, че мога и аз да стана писателка, защото винаги съм се сравнявала с другите писатели. Въобще не смятах, че мога да напиша нещо толкова интересно, което да заслужи някакво внимание, някой читател да го прочете и да го хареса. След това, бях вече доста голяма, студентка, започнах да пиша нещо като домашна работа – сценарий за филм. Моите колеги толкова ми харесваха нещата и толкова се смееха, че преподавателят ме накара да напиша и разказ. Аз написах 2-3 разказа тайно и след това изпратих единия на голям международен конкурс. Тогава спечелих втора награда.

От какво или кого се учиш и вдъхновяваш?

Вдъхновявам се от много неща. Може би на първо място, тъй като съм запален читател, ме вдъхновяват книгите. Вдъхновява ме музиката, вдъхновява ме природата, но може би най-най-най-много ме вдъхновяват децата.

Аз съм ужасно срамежлива, понякога се притеснявам да заговарям децата и да си приказвам с тях, затова ги подслушвам.

Дълго време ме беше срам за това, че подслушвам, обаче прочетох един страхотен разказ на Марк Твен – това е човекът, който е написал страхотните книги за Том Сойер и Хъкълбери Фин. Та, Марк Твен има един такъв разказ, за писател, който подслушвал децата си, защото вече нямал никакви идеи и се надявал, че те ще му подскажат. На децата му толкова им омръзнало да ги подслушва, че веднъж когато той се скрил в една купа сено, те я подпалили. Тази смешна история ми показа, че не съм единственият писател-шпионин.

Лесно или трудно пишеш за деца и тийнейджъри?

Всяко писане е трудно, за всякаква възраст. Ако някой казва, че това е лесна работа, може би е написал само една малка книжка. Колкото повече книги пишеш, толкова по-трудно става.

Когато написах първата си книга, си казах: „Ама че лесен начин да живееш, да работиш и да печелиш пари. Просто пишеш някакви забавни неща.“ Обаче на третата разбрах, че това съвсем не е така.

За кого или какво ще се разказва в следващата Ви книга?

Не смея да се похваля вече, защото не всяко нещо, което пиша, става на книга. В края на миналата година например загубих 3 месеца за роман, който никога няма да види бял свят, просто защото не се получава добре. Този роман е готов наполовина, но някак не става. Работих много упорито, ежедневно. Аз работя и други неща, не пиша само книги, и ми отне много време и много труд, но за съжаление просто виждам, че книгата не става. Не смея вече да се похваля какво пиша сега, защото току-виж пак няма да стане и аз ще се изложа. Затова ще го пазя в тайна докато не реша, че става за четене и от други хора.

Какво най-често те питат децата?

Има няколко въпроса, които винаги ми задават. Как се вдъхновявам май е най-редовният сред тях. Може би моите млади колеги се опитват да разберат как точно става целият процес с писането и аз точно пък на това не мога да дам отговор. Мисля, че е като да опитваш да направиш нещо с настройките.

Често не се получава, връзката е слаба, героят ти говори, но ти не можеш да го чуеш – това е най-тежкият момент в работата на писателя.

Ако не чувам добре героя, а усещам, че той ми говори, разказът се проваля. Аз не мога да продължа и това е много мъчително състояние. Докато настройката се получи и не започна да чувам гласа на героя си ясно. Макар и за кратко време.

Какво обича да прави детето в теб и на какво те учи?

Аз тази работа с детето в мен не мога да я разбера.

Не живее ли едно дете в теб?

Боже мили, надявам се, че не. Не ми стигат героите, дето ми приказват, ами и нещо да живее в мен…Аз съм си аз, такава, каквато съм. Може би детските писатели са по-наивни хора, имат куп детски черти. Но след като човек навърши определена възраст, да се вдетинява не е много окей. Пораснах, станах по-умна. Работя много, за да стана по-добър и по-умен човек. Не бих се радвала, ако сега отново стана пак дете. Когато бях дете, виждах в себе си неща, които не харесвах, и всячески се опитвах да ги поправя.

Как си решила да станеш писателка? Това учи ли се, или просто го умееш?

Казах вече, че не съм го решавала, някак то само стана. В един момент беше като едно поточе, което си преградил с камъни и дърва и дори си зидал някакви неща, само и само да е по-здраво и да не излезе никога това нещо. И то се разби и текна една река.

Казват, че е добре да се учат курсове по творческо писане. Аз съм самоука, учила съм се сама. Първо с много четене, после – с много работа по своите текстове. Наскоро се наложи да чета книги, написани от мен преди 10 години, и ясно видях неща, които не ми харесват. Разбирам, че съм напреднала като писател, т.е. надградила съм, и че ако сега пишех тази книга, бих я написала още по-добре. Прекрасно, значи се развивам. Чета десетки книги за писането. Понеже работя и като сценарист, чета книги и за драматургия – как се пише един сценарий, как се усъвършенства.

Според мен това учене трябва да продължи през целия ти живот, независимо с какво се занимаваш.

Сигурна съм, че каквато и професия да упражняваш, ти трябва непрекъснато да се учиш. Никога да не оставяш нещата просто така на самотек.

Аз продължавам да се уча и все още не се смятам за голям майстор. Смятам, че това ми предстои. Много професии не можеш да упражняваш след като навършиш дадена възраст. Писателят може да пише, докато е жив и трябва да се учи, докато е жив.

Коя е любимата ти книга от дете?

Книгата, която ми отвори очите колко страхотно е да си писател, е „Пипи дългото чорапче“. Когато я прочетох, тя толкова се различаваше от всички останали книги край мен! Бях истински впечатлена, че има такава книга и че може да се пише по този начин. Друга любима моя книга е „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън. Много страшна ми се струваше тогава, и някак много истинска. Повярвах в тази история, повярвах, че наистина се е случила.

Доста са любимите ми книги. И до ден днешен имам нови и нови любимци.

Обичаш ли лошите герои и по-трудно или по-лесно е да пишеш за такива?

Много обичам лошите герои. Не мога да си представя история без лош герой. Лошите герои, особено тези, които претърпяват някаква голяма промяна, но запазват и част от лошотията си, са специалната подправка на една история.

Не е трудно да измислиш история, в която няма лоши, но в тези истории нещо липсва. Не са ми толкова приключенски, не са ми толкова истински. Аз обичам лошите герои.

Забелязала съм, че децата като цяло също предпочитат лошите герои.

Снимка на корицата: Георги Петев, снимки в статията: лична страница на Ю. Спиридонова