“Бездомният Костас” учи на хуманно отношение към животните

Едва ли има родител на попораснало дете, който да не е чувал израза: “Моля виии, искам куче/коте за домашен любимееец!”. Дори в Награда “Бисерче вълшебно” 2019 част от децата, гласували за книгата “Как да получиш всичко, което искаш от родителите си” (изд. “Клевър бук”), аргументират своя избор именно с убеждаването на родителското тяло да им купи мечтаното животинче. И макар да има детски книги като “Франклин иска домашен любимец”, които се опитват да вкарат здрав разум у децата, че животното не е плюшена играчка, желанието да притежаваш нещо живо, което ти се подчинява и зависи от теб, обикновено надделява.

Гръцкият писател Макис Цитас също си е поставил задача да помогне на читателите над 5 години да осъзнаят, че животните не са играчки. Неговото оръжие е книгата “Бездомният Костас”, излизаща на български език с логото на изд. “Изида”. За да бъде посланието му достатъчно въздействащо, той преобръща ситуацията и хората изведнъж се оказват в ролята на домашни любимци.

“Когато родителите на Фокс го попитаха какъв подарък иска за рождения си ден утре, той, без да се замисля, отговори:

– Едно човече.”

След уговорки, че през лятото, когато тръгнат на почивка, ще изоставят домашния любимец, защото няма кой да се грижи за него, кучешкото семейство посещава магазин за хора. Там продават десетки човечета във всякакви размери, с различен цвят очи, коси и т.н. Фокс спира погледа си на Костас и така момченцето се озовава в дома на Фокс.

Всички се радват на новата си придобивка. Четат “Човекът. Най-пълният наръчник за грижи за вашия човек: всичко, което трябва да знаете за дресирането, здравето, храненето и обгрижването му”. Фокс се занимава непрестанно с дресировката на Костас, а момчето схваща толкова бързо, че получава комплимент:

“- Колко е умен само. Като същинско куче!”

Роднините на Фокс не приемат никак добре новината, че кучешкото семейство се е сдобило с човек. Леля Жизел дори подозира, че има алергия към хора. Това намалява възможностите Костас да бъде приютен от някой от тях, когато семейството замине на почивка.

Един ден на вратата се появява господин Блек. Той връзва синя лента през очите на Костас, качва го в камионетката си и потегля на път. Момчето не подозира какво му се готви и щастливо очаква новата игра. Нещата загрубяват, когато се събужда в тъмнината, далеч от дома. Костас поема по пътя в търсене на Фокс, ала опасностите го дебнат отвсякъде: летящи автомобили, ядосани кучета, събирач на човеци…

Историята се оказва кошмарен сън, който истинският Костас сънува. Той се събужда навреме, за да спре отвеждането на домашния му любимец надалеч. Макар и очакван за възрастните, финалът е напълно разтърсващ за децата. Хуманното отношение към животните от тяхна страна е гарантирано!

Писателят Макис Цитас е успял да представи от интересен ъгъл проблема с купуването и изхвърлянето на домашни любимци. Възможността децата да се поставят на мястото на Костас, им помага максимално лесно да осъзнаят последиците от приемането на живо същество като собственост. Илюстрациите на Емилия Контеу допълват текста, като междувременно омекотяват тежката тема, за да въздействат на децата, но не и да ги ужасят. Хармонията между текст и рисунки е чудесна и превръща книгата в подходящо четиво както за слушателите от 5 години нагоре, така и за читателите на 8-9 години, които активно желаят да получат пухкав жив подарък. Разбира се, въздействието не би било толкова силно, ако не беше добрата работа на Здравка Михайлова по превода от гръцки език.

Преди десетина години, когато дъщеря ми беше на 7 г., преминах през етапа с придобиването на куче. Познати са ми и посещенията в зоомагазини, и изкупуването на всевъзможни храни, купички за храна/вода, наръчници за отглеждане на куче и т.н. Разбира се, никога не би хрумнало на семейството ни да изостави Никълъс, защото той е част от семейството ни. Но неразбирането на познати и приятели, ограниченията при пътуване, а и сериозните грижи, са налице.

Радвам се, че “Бездомният Костас” излиза на български език, защото е книга колкото за децата, толкова и за родителите. Всеки, решил да отглежда домашен любимец, трябва ясно да съзнава своята отговорност. Притежаването на животно не е прищявка, а личен ангажимент, подобен на отглеждането на малко дете или човек на преклонна възраст. Децата винаги искат нещо ново/интересно, но именно възрастните са онези, които поемат отговорност.

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.