Аз съм българка. 40 истории, 40 портрета

В днешния свят ролята на жената все още е подценявана. Макар нравите да се променят и дамите да имат право да гласуват, да учат и да се развиват професионално, редица световни проучвания показват, че жените трябва да полагат много повече усилия, за да бъдат признати постиженията им. Това вероятно е причината в световен мащаб да се появяват все повече книги за деца, подобни на познатата у нас “Приказки за лека нощ за момичета бунтарки” (изд. “Хермес”), които показват постиженията на жените и вдъхват смелост на девойките да следват мечтите си.

Макар да се впечатляваме от чуждите примери, постиженията на родните женски образи някак остават забулени в мъгла. В учебниците се срещат имената на писателки и поетеси, разбира се; говори се и за баба Тонка и Райна Княгиня, но примерите сякаш спират там. Добри първи стъпки в популяризиране на успехите на българките направи Делян Момчилов в книгата си “Българите! Забравените постижения” (изд. “Сиела”). Тази линия е продължена с луксозното издание “Аз съм българка. 40 истории, 40 портрета” на Петя Александрова, което се отличава с илюстрациите на 40 български художнички.

Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки… На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему.

Петя Александрова

В книгата, предназначена за деца от 9 г. нагоре, са поместени историите на 40 българки, които не са се поколебали да следват сърцето си и не са се примирили с несправедливостите. Сред тях има лекарки и учителки, пътешественичка и търговка, учени в различни области и дами, посветили живота си на изкуството, борбите за национално освобождение, модата.

Житейските им истории са разказани кратко и достъпно за децата, без излишен патос и сложни езикови конструкции. Това в никакъв случай не означава, че всяка от описаните истории не е плод на сериозно проучване от страна на авторката – под повърхността кипи от подробности, които сладкодумник като Петя Александрова може да разказва с часове.

Анастасия Головина, Анна Пипева, Вела Живкова-Благоева, Димитрана Иванова, Евдокия Филова… Във всяка история прозира вещата ръка на авторката, която е успяла да вплете толкова различни женски съдби в еднотипната структура на поднасяне на биографичните разкази, нужна на подобно издание.

Впечатляващите и разнообразни житейски примери, събрани в книгата, вероятно ще са непознати за детската и тийнейджърска аудитория поради липсата на подобна информация на книжния пазар. Част от разказите са свързани с близкото минало, за което не се учи в учебниците по история, а разказите на възрастните са обременени от личните им впечатления – било то положителни или отрицателни. Именно към тези примери Петя Александрова е подходила безпристрастно, водена от идеята си да покаже образи, променили по някакъв начин нравите, средата.

Вероятно ще се намерят противници, които да заклеймят историите за Ванга, Цветана Табакова или Людмила Живкова. Може би ще има противници и на разказите, свързани с османския период – все пак живеем в държава, която не се състои от 100% етнически българи.

Каквито и да са личните ни убеждения, трябва да се съобразим с факта, че днешните деца са поколение, необременено от строг политически строй; поколение, което иска доказателства за авторитетността на хората срещу него; поколение, което не е готово да възхвалява и да издига на пиедестал личности, защото “така ти казвам”. Днешните деца подлагат всичко на проверка и, ако желаем да им предадем нашите ценности, трябва да им покажем цялата картина и да им докажем, че отстояваме правилната позиция.

Още едно впечатляващо предимство на изданието са 40-те портрета, сътворени от 40 български художнички. Поканени в проекта от Капка Кънева, дамите рисуват образите на българските дами чрез различни техники, характерни за личния им стил. Освен творбите им, в книгата са поместени още кратки биографични справки за всяка художничка, както и цитати, свързани с работата им по портрета на съответната личност.

Чрез тези творби книгата се превръща както в мост между поколенията, така и в отличен албум, представящ работата на много от днешните талантливи български дами, посветили живота си на изкуството*.

Когато искаме децата да повтарят “Аз съм българче“, имаме две посоки – всяка говори за ценностите, но посланията се възприемат по различен начин. Можем да говорим единствено за народни обичаи, шевици и ръченица, за национални символи и народни песни, като отхвърляме всяка възможност избраните от нас фрагменти да бъдат съпоставяни и обсъждани с децата. Можем да им покажем и примери като тези, събрани от Петя Александрова, които представят значимостта на българските постижения извън пределите на малката ни държава.

Колко ли са децата, които ще потърсят в своя роден град информация за българките, чиито истории са открили в изданието? Колко още непознати истории ще открият, които ще ги подтикнат да следват пътя и сърцето си?

Ако искаме децата да се гордеят, че са българи и да знаят, помнят и пазят българските традиции, обичаи, език и памет, необходимо е да им показваме как се вписва всичко българско и родно в световното многообразие. Именно когато знаят, че са достойна част от цялото, те ще могат да оценят и езика, и обичаите.

“Аз съм българка” (изд. “Сиела”) е крачка към разбуждане на детската любознателност и изграждане на общество от мислещи, знаещи и питащи личности!

 

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.

 

* Имената на художничките по азбучен ред: Адриана Герасимова, Албена Лимони, Александра Димитрова, Анжела Минкова, Анна Бояджиева, Антония Ангелова, Ася Колева, Бистра Мъсева, Виктория Георгиева – Mouse, Вяра Бояджиева, Гергана Дзингарова, Дима Дамянова, Елена Панайотова, Елица Димитрова, Ема Вакарелова, Женя Адамова, Ива Гикова, Ина Христова, Калина Мухова, Калина Христова, Капка Кънева, Катина Пеева, Люба Халева, Маргарита Дончева, Мария Налбантова, Миглена Папазова, Мила Янева-Табакова, Милена Вълнарова, Михаела Караджова, Моника Попова, Невена Ангелова, Петя Димитрова, Росица Ралева, Росица Ячкова, Светлана Мирчева, Свобода Цекова, Силвия Богоева, Текла Алексиева, Теодора Дончева – Теч, Тоня Горанова.