Авторските права в детскокнижния свят: Как да бъдем лоялни търговци и активни потребители
В глобализиран и дигитализиран свят като днешния достъпът до вече създадени продукти и до едва изказани концепции е еднакъв, а именно – неограничен. В рамките на няколко минути мислите, които сме изложили, могат да отзвучат по цялото земно кълбо, идеите, които сме споделили – да въздействат на хиляди хора, а резултатът от нашите усилия да вдъхнови не един да опита късмета си на същото поприще.
Всичко това е нормално и дори прекрасно, докато не застрашава или обезценява направеното от друг. Да осветлим не особено популярната (а крайно важна) тема за авторските права ни помогна Йоана Стоянова – експерт в Българска асоциация „Активни потребители“. Публикуваме разговора си с нея без съкращения.
> В последните години наблюдаваме едно тревожно явление. Появяват се бизнеси, които си позволяват да търгуват с артикули с лицата на герои от детски книги. Правоносителите на съответните илюстрации обаче не са давали съгласието си трудът им да бъде използван по този начин и не са получили процент от печалбата. До какви последствия за търговеца, автора и крайния потребител би могло да доведе това? <
Илюстрациите, включени в детските книги, са интелектуална собственост на своя създател. Авторът може да избере кога, къде, как, от кого и по какъв начин неговите произведения да бъдат разпространявани; за това той може да изисква и възнаграждение.
Разпространението и продажбата на авторски произведения под всякаква форма, без изричното съгласие на автора, е нарушение на неговите права.
Няма кратък отговор на този въпрос, затова нека първо разгледаме последствията за търговеца. Ясно е, че за кражба на авторски произведения се търси отговорност от извършителя. Има три вида юридическа отговорност, която извършителят може да понесе – наказателна, гражданска и административнонаказателна.
Да започнем с всеизвестната наказателна отговорност.
Кражбата на интелектуална собственост е престъпление и се наказва както с лишаване от свобода до 8 години, така и с глоба, която може да достигне до 50000 лева, когато престъплението е извършено в квалифициран състав (в особено големи размери).
За да привлечете виновника към наказателна отговорност, трябва да се обърнете към прокурор относно наличието на подобно престъпление, като подадете сигнал до прокуратурата, а в някои случаи и частна тъжба.
Имуществени и неимуществени вреди авторът може да декларира чрез граждански иск. Това е втората възможна отговорност – гражданската. Чрез наказателното производство може да се постигне налагане на наказание на извършителя и да се иска обезщетение, но в гражданския процес ищецът разполага с голям инструментариум от искове, с които да се защити и от които да се ползва – иск за обезщетение, установителен иск за установяване факта на нарушението, осъдителен иск за преустановяване на неправомерното използване и т.н.
Третата възможна отговорност е административнонаказателната. Тя се прилага при по-леки и маловажни случаи. Има процедура пред дирекция “Авторско право и сродни права” към Министерство на културата, която се започва с подаване на молба до министерството и е регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.
Какви биха били последиците за автора?
Най-напред да уточним: авторски права върху интелектуална собственост – картини, книги, снимки, песни и много други – се запазват, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. Авторът може да получава възнаграждение за своите произведения дори когато другаде се заимстват единствено герои или определени елементи от тях.
Най-основната последица за автора от кражбата на неговото произведение са финансовите загуби от потенциалната печалба от произведението. Дори за артикули като чанти, плюшени играчки или сладки изкушения трябва да се иска разрешение от автора, тъй като той е в правото си да претендира за възнаграждение за използването на негови илюстрации.
На теория няма преки негативни последици за потребителя при продукти с нарушени авторски права.
Популярна практика е (създаването на подобни продукти – б.р.), тъй като продукти с лика на познати за децата герои се продават по-лесно и привличат внимание. Ние като потребители много трудно бихме разбрали дали производителят се е договорил за правата върху илюстрациите, които използва.
Някои по-големи производители добавят на своите продукти означение, посочващо носителя на авторските права. Косвената опасност за потребителя от подобно нарушение е възможността продуктът да е фалшификат, тъй като фалшификаторите рядко се интересуват от нормативните изисквания при изработката на съответните продукти.
Фалшификатите често са с по-ниско качество на изработка, а в някои случаи могат и да застрашат живота на своите потребители. Има фалшиви детски продукти, които са доста лесни за разпознаване по това, че изобразеният герой често е оцветен в грешните цветове или нарисуван по по-различен начин от обичайния.
> Приказните истории нерядко разчитат на сходни мотиви, за да предадат определени послания. Как да различим кражбата на идеи от продължаването на литературната традиция? <
В Закона за авторското право и сродните му права са регламентирани изключения, които не пораждат авторски права. Това са актове на държавни органи, идеи и концепции, фолклорни творби и новини, факти, данни.
За да се прецени дали има наличие на плагиатство, трябва доста внимателно да се разгледат двете творби. Какво е общото и различното между тях, доколко общото между двете произведения не е традиционен изказ или не е част от фолклор, или не е базирано на вече популярен текст. Единствено сходството в мотивите на двете творби не е достатъчно, нужни са доста повече конкретни прилики.
Трудно можем да кажем, че една детска книга, заимствала мотиви от митологията, е плагиатствала от друго подобно произведение. Пример е поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” на Рик Риърдън, която успя да популяризира митологията в детските книжки. След нейния успех се появиха много книги за млади герои, които сe срещат с боговете на Олимп или имат вплетени мотиви от гръцката митология, както и от други митологии. Тези книги биха могли доста да си приличат на пръв поглед, но често се различават значително по съдържание.
Друг пример е популярният филм „Енканто” на компанията „Дисни“. Той разказва за магическо семейство със свръхестествени сили и на мен лично много ми напомни за „Къща на духовете” на Исабел Алиенде. Съавторът на сценария на филма, Чарийз Кастро, споменава в едно интервю, че са чели трилогията на Алиенде като подготовка за филма, но въпреки приликите между двете произведения, трудно някой би могъл да твърди, че е налице плагиатство.
Наистина много зависи какви точно са приликите между произведенията и доколко тези прилики съставляват значителна част от произведението, или каква част от основната идея на произведението е използвана от друг.
> Възможно ли е да нарушим нечие авторско право неволно и какво да предприемем, ако установим, че сме „повторили” нечий труд? <
Според мен е много трудно неволно да бъде нарушено авторско право. Плагиатство е налице при заимствана значителна част от творбата или основна идея на произведението. Не съм сигурна дали е възможно това да се направи несъзнателно.
Голяма част от идеите, които ни хрумват, са неща, които сме виждали или прочели. Не е изненадващо да създадем нещо подобно на познатото ни, но, за да има толкова големи прилики с друга творба, най-вероятно сме осъзнавали какво правим.
Неслучайно това е престъпление, което се извършва при пряк умисъл. Ако при завършване на творбата все пак осъзнаем, че сме създали нещо, което много прилича на друго, е добре да му придадем индивидуализиращи белези и да се опитаме да го разграничим максимално от оригинала. Можем да променим основен аспект на произведението или множество малки детайли към общата картина.
> Брои ли се надграждането на нечия реализирана идея за нарушение на авторските права? Например: Продължаване на известна чужда история, дублиране идеята на готов сайт с добавяне на функционалности? <
Зависи от вида на надграждането и зависи от характера на творбата. Например фенските творби – фенфик, фенарт и др. – не само че не нарушават авторското право, но имат и свои собствени права, доколкото със създаването им техният автор не цели печалба.
Да кажем, че вие сте фен на Мики Маус и много го харесвате, направили сте си собствен арт на него и сте го публикували в своите профили в социалните мрежи, като сте посочили, че друг е собственикът на правата. Вие не нарушавате авторските права на „Дисни“, а и те не могат да използват вашия арт без ваше разрешение или без да закупят правата от вас.
Нещата нямаше да стоят така, ако си го бяхте разпечатали на 100 тениски и бяхте тръгнали да ги разпространявате онлайн срещу 20 лв. на брой. Тогава титулярят на правата има право да ви търси отговорност, защото правото да получат възнаграждение от използване лика на Мики Маус е само тяхно. Вие си запазвате правото върху самия дизайн на арта, но нямате такова върху образа на Мики Маус и върху възможността да го използвате за търговски цели.
Бях попаднала на подобен случай преди време в социалните мрежи. Един фен беше направил дизайн на фигурка по анимационен герой, собственост на компанията „Дисни“. Авторът е публикувал дизайна онлайн, за да може всеки да си го направи вкъщи, ако желае. По-късно се оказало обаче, че „Дисни“ предлага в своите паркове и в своя онлайн каталог дизайн, който съмнително много приличал на фенския, но за автор на дизайна било посочено друго лице. След като авторът привлича внимание към случая онлайн, дизайнът е изтеглен от базата данни на „Дисни“, въпреки че няма официален коментар от тях по случая.
Не можем да използваме чужда творба за печалба, дори и само елементи от нея.
Не можем например да създадем филм с героите на „Междузвездни войни“ и да го пуснем в кината, без да имаме разрешение от титуляра на правата, което обикновено се получава след заплащане на съответната сума. Може да се вдъхновим от героите при създаването на образи за своето произведение, но не и да ги копираме директно. Когато искаме да използваме чуждо произведение, е хубаво да проверим дали авторът или титулярят на правата не е посочил някъде при какви условия може да се ползват негови произведения и съответно да изпълним тези условия.
> Как да разберем дали един нов продукт е случайно сходен на вече съществуващ такъв, или е префасониран стар? Например: когато продуктът заимства известен сюжет, но заменя героите; използва стилистиката на публикувани илюстрации и прочее. <
Трудно е да знаем това със сигурност. За съжаление, няма световен регистър за всички авторски творби. Нашите авторски права възникват от момента на създаването на творбата. Това означава, че всяка минута хиляди хора по света създават нови авторски произведения. Затова е трудно и да установим дали нашето авторско произведение реално е толкова уникално и различно, колкото ни се иска.
Народът е казал, че всичко ново е добре забравено старо. В днешно време, когато много от идеите вече са били реализирани и често авторите и процудентите прибягват до ремикс на стари произведения, е много трудно човек да създаде нещо изцяло оригинално, макар и това да е целта в повечето случаи.
Болшинството от читателите сигурно са забелязали, че издателствата дори сравняват публикувания от тях автор с други големи имена в жанра. Например: „Тази книга е подходяща за читатели на Дж. К. Роулинг.” или „Феновете на Хари Потър задължително трябва да прочетат това.”, и т.н. Това е маркетингова стратегия, която цели да привлече определена група от потребители към определен продукт, правейки асоциация с нещо познато за тях. Много автори имат това предвид още при създаването на своите творби.
Отровата е в дозата, няма лошо да се цели създаване на подобна атмосфера, но когато се копира изцяло същността и съдържанието на творбата или по очевиден начин се използва чужд текст, е налице кражба на интелектуална собственост.
Пример за това е скандалът за плагиатство с Ник Симънс, в който американски автор на комикси e обвинен, че прекопира цели изображения от японски автор на илюстрирани книги – манги. Фенове са публикували снимки на двете творби, в които приликата е изцяло видима. Това води до спиране публикацията на неговите произведения.
Ключовата роля в този случай са изиграли феновете. Тъй като става въпрос за американска творба, използвала изображения от японска такава, именно феновете са можели да забележат огромната прилика и след като те привличат внимание към този проблем онлайн, издателството решава да прекрати издаването на комиксите на Симънс.
> Какво можем да направим ние като потребители, когато забележим нередност? <
В днешно време е изключително лесно да се споделя информация чрез социалните мрежи и това важи в пълна сила при забелязване на нередности. Активният потребител би могъл също така да се свърже директно с издателството или автора, за да ги информира и те да преценят какви действия да предприемат.
> Как да помогнем на творците в книгоиздаването (автори, илюстратори, фотографи и т.н.) да получат признание за своя труд? <
Най-сигурният начин да подкрепим творците, които харесваме, е като закупим техни произведения – независимо дали на хартия или в електронен вариант. Някои създатели на видео съдържание или илюстрации можем да подкрепим и чрез платформи като Patreon. Може също да споделим нашето мнение за тях в социалните мрежи, за да прилечем повече потенциални нови фенове. Специално за книгите има доста голяма онлайн платформа, в която читателите да могат да споделят своето мнение и да окажат своята подкрепа.
Снимка на корицата: Freepik
Платформа, в която децата могат да споделят своите впечатления за прочетените книги, е и Книгоходец.